Алергични реакции по време и след химиотерапия

Алергични реакции и химиотерапия

Включва: свръхчувствителност, анафилаксия, лекарствена реакция.

Какво представлява алергичната реакция и химиотерапията свързана ли е с нея?

Алергичната реакция, наричана още и реакция на свръхчувствителност, е свръхактивен или неправилно насочен имунен отговор, който води до локално увреждане на тъканите или промени в тялото при отговор на чуждо вещество.

Тези реакции могат да бъдат причинени от много фактори, включително и от химиотерапия. Имунният отговор на нашето тяло към чуждо вещество е потенциално „нож с две остриета“, който може или да ни защити, или да ни навреди.

Имунитетът ни предпазва от външни, чужди агенти като вируси или бактерии, но също така може да доведе до „преувеличен“ (свръхчувствителен) отговор, когато предварително чувствителните индивиди са изложени нанякакво чуждо вещество.

Погледната от друга гледна точка химиотерапията може да се яви външен чужд агент и да предизвика отговор на имунната система.

Алергичните (свръхчувствителни) реакции се класифицират в четири типа: Реакция от тип 1,Реакция от тип 11,Реакция от тип 111,Реакция от тип IV.

Ще се спрем подробно само на Реакция от тип I.

Реакция от тип I – е най-често срещаната реакция, свързана с алергично действие към лекарства, като химиотерапия. Този тип реакция може да се появи незабавно за секунди или минути, особено ако тялото е било изложено на „чуждото“ вещество и преди, и е било вече „сенсибилизирано“. Пример за такъв тип реакция са: сенната хрема, алергичната астма, уртикарията, хранителните алергии, алергия към контрастно вещество за оцветяване.

Анафилаксията е тежка алергична реакция, която може да причини шок, понижаване на кръвното налягане и понякога, за съжаление, смърт.

При повечето химиотерапевтични лекарства се съобщава за алергични реакции на свръхчувствителност, въпреки че те обикновено са рядко срещани. Те се срещат по-често при приложение на лекарства като: L-аспарагиназа, паклитаксел, доцетаксел, тенипозид,

прокарбазин и цитарабин.

Често срещани симптоми при този тип реакции са:

Уртикария – може да се прояви като: повдигнати, сърбящи, зачервени петна, които могат да бъдат бледи в центъра и зачервени навън. Това също е често срещана по време на химиотерапия реакция, която обикновено може да се проявяви в рамките на 36 часа след приложението на лекарството. Петната рядко се задържат повече от 24 часа. Имайте предвид, че при повторно даване на лекарството тези зачервявания може да се развият за минути.
Отокът или ангиоедемът може да се появят заедно с уртикаритя като част от възникваща алергична реакция. Те представляват съдова реакция, водеща до повишена способност за пропускане на течност в тъканите, която причинява подуване. Те се случват много по-рядко от уртикарията. Езикът, устните или клепачите обикновено са най-засегнати. Подуването на дихателните пътища може да доведе до затруднено дишане, понякога притискане на дихателните пътища и смърт. Ако се случи подуване и някакви признаци на затруднено дишане, потърсете помощ веднага от медицинския персонал.
Сърбеж (сърбеж);
Зачервяване по лицето и шията. Причинява се от разширяването на кръвоносните капиляри;
Най-честият тип, предизвикани от лекарства алергични кожни реакции, е макуло-папулозния обрив.

Описан е като комбинация от зачервени макули (малки, отчетливи, плоски-задебелни области) и папуларни (като малки повдигнати ) обриви. Те обикновено започват по тялото, ръцете и краката, но могат да се появят и по лицето.

Обривът обикновено е яркочервен, а кожата може да бъде гореща, пареща или сърбяща. Този обрив може да настъпи при приложението на почти всяко лекарство, по всяко време, дори до две- три седмици след даването на лекарството, но са най-често срещани в рамките на първите 10 дни. Тежка форма на този тип алергична реакция би била широко разпространена, червен обрив, който се смесва заедно.

Често се свързва с лющене на кожата и десквамация (участъци с мокри или сухи отворени разранявания). Може да се появят и други симптоми като: повишена температура, увеличаване на лимфните възли и/или загуба на апетит.