Aнестезия при ларингектомираните

Изкуствено дишане при ларингектомираните и други хора с трахеостома

За ларингектомираните и другите хора с трахеостома съществува риск да не получат адекватна спешна помощ в случай на задух или при необходимост от кардиопулмонална ресусцитация (КПР). Служителите на спешна медицинска помощ и спешните отделения често не разбират, че пациентът всъщност диша през стомата на шията си, не знаят как да подадат кислород по подходящ начин и може погрешно да започнат дишане уста в уста, когато всъщност е необходимо изкуственото дишане да се прави уста в стома. Това може да има катастрофални последици и да лиши пациента от кислорода необходим за оцеляването му.

Много медицински лица не са запознати с грижите за ларингектомираните, защото ларингектомията е сравнително рядка операция. В наши дни карциномът на ларинкса се открива и лекува рано. Тоталната ларингектомия е показана само при големи тумори или тумори, които са рецидивирали след проведено лечение.

Причини за остър задух при ларингектомирани

Най-честата индикация за ларингектомия е ракът на гръкляна. Болшинството от ларингектомираните страдат и от състояния, които са резултат както от самото заболяване, така и от неговото лечение: операцията, лъчелечението и химиотерапията. Ларингектомираните освен това имат затруднения в говора и използват алтернативни методи за комуникация.

Най-честата причина за остър задух при ларингектомирани е запушване на дихателния път вследствие на аспирация на чуждо тяло или на тапа, образувана от секрет от белите дробове. Ларингектомираните обаче могат да страдат и от сърдечни, белодробни и съдови проблеми, които са свързани с възрастта.

Тотална ларингектомия

Анатомията на ларингектомираните е различна. След ларингектомията пациентите дишат от стомата (отвор на трахеята разположен на шията). Вече не съществува връзка между трахеята и устата и носа. Да бъдат разпознати ларингектомираните, може да бъде трудно, тъй като много то тях покриват стомата си с различни кърпички и др.

Методи за комуникация, използвани от ларингектомираните

Ларингектомираните използват различни начини за комуникация – включително писане, шепот, знаци и три метода за говор. Последните са езофагеален глас, говорна протеза с трахеоезофагеална пункция и електроларинкс (ларингофон). Всеки от тези замества вибрациите, които нормално се образуват от гласните връзки, с друг източник, докато думите пак се образуват от езика и устните.

Разлика между трахеостома и трахеотомия

Много е важно медицинският персонал да може да прави разлика между тези, които дишат единствено от шията (ларингектомирани – с трахеостома), и тези, които дишат частично от шията (трахеотомирани), тъй като поведението при двете групи е различно. При ларингектомираните трахеята не е свързана с горните дихателни пътища и дишането става само през трахеостомата.
За разлика от това при трахеотомираните трахеята все още е свързана с горните дихателни пътища, въпреки че е налице отвор на шията. Последните, въпреки че дишат основно през трахеотомията, в различна степен могат да дишат и през носа и устата.

Много от хората, които дишат през шията, имат канюла, която излиза от трахеостомата и е завързана на врата. В случай че не се направи разлика между трахеостома и трахеотомия, може да се стигне до неправилно поведение.

Подготовка за изкуствено дишане

Стъпките за предприемане на изкуствено дишане при ларингектомиран/трахеотомиран са:

• Да се определи дали пациентът е в съзнание.
• Да се алармира спешна медицинска помощ.
• Да се разположи пациентът така, че рамената да са повдигнати.
• Да се открие шията и да се премахне всичко разположено върху стомата (кърпички, маски, филтри), за да има достъп до дихателния път.
• Да се подсигури дихателният път и да се премахне всичко, което го покрива, като филтри и обменници на топлина и влага.
• Да се премахнат секретите от стомата.

Лепенките около трахеостомата не е необходимо да се махат, освен ако не я запушват. Трахеалната канюла и бутон мога да се свалят внимателно. Говорната клапа не бива да се маха. Анатомия при трахеотомираните не запушва дихателния път, тъй като обикновено тя не пречи на дишането или почистването на трахеята. Ако говорната клапа е разместена, трябва да се махне и на нейно място да се постави катетър, за да се предотврати изтичането и аспирирането на слюнка в дихателния път и за да не се затвори фистулата.
Ако има канюла, тя може да се аспирира и почисти, след като в нея се впръска 2 – 5 мл стерилен физиологичен разтвор, или може да се махне изцяло (и вътрешната и външната част) с цел да се отстранят евентуални тапи от мукус. Стомата трябва да се избърше и аспирира. След това трябва внимателно да се преслуша дали през трахеостомата има дишане. Ако трахеостомата е запушена, гърдите може да не могат да се движат.

Ако за ресусцитация се използва тръба, то тя трябва да е по-къса от обикновеното, за да отговаря на дължината на трахеята. При поставянето на тръбата трябва да се внимава да не се размести говорната клапа. За това може да се наложи да се използва тръба с по-малък диаметър.

Ако пациентът диша, то той/тя трябва да се третира като пациент в безсъзнание. Ако се налага продължително прилагане на кислород, то кислородът трябва да бъде овлажнен.

При някои ларингектомирани може да е трудно да се доловят пулсациите на сънната артерия поради наличието на пострадиационна фиброза. Някои пациенти могат да нямат пулсации и на артерия радиалис, в случай че е била взимана присадка от ръката им.

Обдишване при ларингектонираните

По принцип кардиопулмоналната ресусцитация при ларингектомираните не се различава от тази при всички останали с едно важно изключение. А то е, че обдишването и подаването на кислород става през стомата. Това може да става посредством дишане уста в стома или с помощта на кислородна маска (детска или за възрастни с ъгъл 900). Да се опитва дишане уста в уста е безсмислено.

Обдишване при трахеотомирани

Въпреки че трахеотомираните дишат главно през стомата си, белите им дробове все още имат връзка с носа и устата. Поради тази причина част от въздуха при обдишване излиза през горните дихателни пътища и намалява ефективността на вентилацията. При това положение, въпреки че се обдишват, тяхната уста и нос трябва да са затворени, за да се предотврати загубата на въздух. Това може да се постигне, като устата и носът им се притиснат плътно.