Химеотерапия при рака на главата и шията

Цел

При повечето пациенти с напреднали карциноми на главата и шията се прилага химиотерапия в комбинация с поддържащо лечение. Изборът на вида системно лечение зависи от това дали пациентът е провеждал химиотерапия досега и от органосъхраняващите протоколи. Поддържащото лечение включва профилактика на инфекциите (поради тежкото потискане на костномозъчната функция) и поддържане на адекватно хранене.

Терапевтичните възможности са две: монотерапия или комбинирана терапия с конвенционален цитотоксичен медикамент или молекулярна таргетна терапия. Химиотерапията се провежда на цикли, при което се редуват лечение с почивка. Пълното лечение може да продължи няколко месеца, дори и по-дълго.

• Адювантната химиотерапия се прилага след операцията с цел да се намали вероятността от рецидив на рака и евентуално да бъдат унищожени единични малки разсейки. Неоадювантната химиотерапия се прилага преди операцията, за да се намали размерът на тумора, като по този начин става по-лесно да бъде отстранен.
• ндукционна химиотерапия

Прилагането на химиотерапия преди комбинираната химиорадиация е известна като индукционна химиотерапия

Странични ефекти от химиотерапията

Страничните ефекти от химиотерапията зависят до голяма степен от отделния пациент. При някои може да се наблюдават малко странични ефекти, докато при други – повече. Много пациенти не изпитват проблеми до края на лечението, при други те са краткотрайни.

Въпреки това химиотерапията може причини различни временни усложнения, които са по-тежки, когато се провежда комбинирана химиорадиация. Те обаче отзвучават постепенно след края на лечението.

Страничните ефекти зависят от препарата, който се използва. Причината за появата им е, че тези лекарства действат, като убиват всички активно растящи клетки. Това включва клетките на храносмилателната система, космените фоликули и костния мозък (който произвежда червените и белите кръвни телца), както и раковите клетки.

Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, афти (мукозит) в устата (което води до болки и затруднено хранене), повишена податливост на инфекции, анемия, окапване на косата, обща отпадналост, изтръпване на ръцете и краката, увреждане на слуха, увреждане на бъбреците, нарушено кръвосъсирване и кървене, световъртеж и нарушение на равновесието. Онколозите следят за тези прояви и се стремят да ги коригират.

Най-честите странични ефекти са следните:

Намалена резистентност към инфекции

Химиотерапията може временно да намали производството на бели кръвни телца (неутропения), което прави пациента податлив на инфекции. Това състояние започва около седмия ден след прилагането на медикамента и достига пика си към 10 – 14 ден. След това белите кръвни телца започват постепенно да се увеличават и достигат нормалните си нива преди прилагането на следващия цикъл на химиотерапия. Признаци на инфекция са повишаването на температурата над 38° и/или внезапното влошаване на общото състояние. Преди да се възобнови химиотерапията, се изследва кръвната картина, за да се потвърди, че нивата на белите кръвни клетки са се възстановили. Продължаването на химиотерапията може да се отложи, докато това стане факт.

Кръвонасядания и кървене

Тъй като химиотерапията намалява производството на тромбоцитите, които са отговорни за кръвосъсирването, то тя може да доведе до кръвонасядания и кървене. Това се изявява с кървене от носа, синини или хеморагични обриви по кожата, кървене от венците.

Анемия

Химиотерапията може да доведе до анемия (намален брой на червени кръвни телца). Пациентите се чувстват уморени и с недостиг на въздух. Тежката анемия се лекува с кръвопреливане или с лекарства, които стимулират образуването на червени кръвни клетки.

Косопад

Някои медикаменти предизвикват косопад. Почти винаги косата пораства отново в рамките на 3 до 6 месеца след края на химиотерапия. Междувременно може да се носи перука, бандана, шапка или кърпа за глава.

Болки и афти в устната кухина

Някои химиотерапевтици водят до възпаление на лигавицата на устата кухина, което затруднява дъвченето и преглъщането. Може да се появи кървене от язвите в устата, дехидратация, киселини и болки зад гръдната кост, повръщане, гадене, непоносимост към солени, пикантни, топли и студени храни. Тези лекарства могат да доведат и до формиране на язви в устата кухина, което прави храненето наистина трудно.

Гаденето и повръщането се лекуват с антиеметици. Редовният тоалет на устната кухина също може да бъде от полза. Тези странични ефекти може да затруднят преглъщането и да влошат храненето и затова е необходимо да се коригира диетата, като се добавят достатъчно питателни течности или супи. Във връзка с това и с цел да се запази адекватното хранене консултацията с диетолог е от голяма полза.

Цитотоксичните агенти – най-често водещи до симптоми от страна на устната кухина, гърлото и хранопровода, изявяващи се под формата на затруднено преглъщане (дисфагия), – са антиметаболитите като метотрексат и флуороурацил. Радио сезитивизиращите химиотерапевтици, целящи засилване на ефектите от лъчетерапията, също влошават проявите на радиационния мукозит.

Отпадналост

Химиотерапията засяга различните хора по различни начини. Някои хора могат да водят нормален живот по време на лечението си, докато други могат да се чувстват много слаби и уморени. Всеки химиотерапевтик може да доведе до това. Усещането за слабост и умора може да продължи няколко дни или пък да персистира и след приключването на лечението. Лекарствата като винкристин, винбластин и цисплатина често водят до слабост.

Факторите, които са отговорни за това, са анемията, намаленият прием на храна и течности, лекарствата, хипотиреоидизмът, болката, стресът и депресията, както и безсънието.

Редовната почивка, пестенето на енергията и силите, както и корекцията на посочените по-горе фактори могат да облекчат усещането за умора