Институционална оценка на стандарти за психосоциални грижи

Институционалната оценка на стандартите за психосоциални грижи е ключова за определяне на качеството им. Осъществява се чрез показатели за качество, разработени от Jacobsen et al., методика за проверка на пациентски карти, позволяваща на всяко онкологично заведение да прави оценка на качеството на осигурените от него психосоциални грижи, анкета с въпроси за наличността на документация за направена оценка на емоционалното състояние на пациента към момента, за наличността на документация за предприети съответни действия, ако пациентът има установен проблем.
Тези показатели могат да се използват за определяне на качеството на психосоциални грижи, осигурявани от клиника или кабинет; приети са от APOS, а от 2006 г. са добавени като част от основните мерки в оценката за качество на QOPI (Инициатива за качествена онкологична практика). Всяко здравно заведение създава интердисциплинарна комисия, която отговаря за прилагане на стандартите за оценка и контрол на дисрес, оценява стандартното лечение за дистрес с проучвания за непрекъснато подобряване на качеството.3 Насърчават се интердисциплинарни проучвания за непрекъснато подобряване на качеството с цел оценка на качеството на програмите за оценка и контрол на дистрес, както и ефективността на стандартите за грижа, спазване на препоръките от клиничните ръководсва и стандартите за качество на IOM.
Необходими са многоцентрови рандомизирани изследвания и пилотни проучвания, за да се сравни ефикасността на кратките скринингови инструменти. Необходимо е и разработване на образователни подходи за медицинския персонал и пациените, така че да се повиши тяхната информираност за разпространение на дистреса и психологическите интервенции. Анализ, осъществен от авторите на показателите за качество на психосоциални грижи, показва, че използване на мерките на QOPI води до подобрява- не на всички показатели, като най-голямо подобрение се наблюдава в практики с първоначално незадоволителни резултати.
Обобщени резултати от редица проучвания за оценка на прилагане на Клиничното ръководство на NCCN за оценка и контрол на дистрес сочат, че по-малко от половината здравни заведения, участващи в проучването, се придържат към ръководството и правят рутинен скрининг за дистрес при всички онкологични пациенти.6 Въпреки че нивата на скриниране през последните години са повишени, само половината здравни заведения съобщават за скрининг при всички амбулаторни пациенти и новодиагностицирани.
Проучване сред онкологични сестри идентифицира пречки за провеждане на скрининг; като най-съществени се определят липса на време, несигурност на персонала и нееднозначна отчетност.Същото проучване установява, че медицински сестри, които са запознати с ръководството за оценка и контрол на дистрес, по-лесно обсъждат проблеми, свързани с него.

За по-добро позициониране и интегриране на психологичните и социалните грижи в клиничните мероприятия при онкологични пациенти са необходими стратегии за постигане на културна промяна, прилагане на национален подход за провеждане на скрининг за дистрес, изпълнение на програми, които интегрират психосоциалните грижи в рутинните грижи при пациенти с тумори.
Използване на бърз и лесен метод за скрининг, който идентифицира пациенти с дистрес, нуждаещи се от психосоциални интервенции или пренасочване към психосоциален ресурс, е ключов компонент в интегрирането на психосоциалните грижи към рутинните. За постигане на по-добри резултати за оценка и контрол на дистреса е необходимо не само скриниране, но и адекватно насочване, проследяване и лечение, с други думи – цялостен скрининг плюс лечение и проследяване.

• ˆˆЗа институционална оценка на психосоциални услуги, предлагани от съответно заведение, осъщестяващо онкологична помощ, се препоръчва създаване на локална интердисциплинарна комисия за адаптиране, оптимизиране и валидиране на стандарти (инструмент за скрининг, списък с проблеми), обучение на основни онкологични екипи, изясняване на достъп до ресурси (психологически, социални, религиозни), проучвания за непрекъснато подобряване на качеството на услугите. ˆˆ
• За прилагане на стандарите и указанията от клиничното ръководство за оценка и контрол на дистрес се препоръчва локални интердисциплинарни комисии да контролират придържането към него, провеждането на многоцентрови проучвания, които изследват инструменти за бърз скрининг и насоки за пилотно лечение, проекти за непрекъснато подобряване на качеството на програмите за справяне с дистрес, разработване на образователни подходи за справяне с дистрес за персонал, пациенти и семействата им.

За да бъде позиционирана и реализирана психосоциалната помощ в онкологичната практика като част от стандартите за качествени онкологични грижи в България, е необходима стратегия, включваща въвеждане на пилотни програми за скрининг и лечение на дистрес при пациенти с тумори.