Контрол на психиатрични разстройства

Поведение при разстройства в адаптацията и настроението

Диагнозата тумор е стресогенно събитие, последвано от други такива, респективно – лечение и странични ефекти от него, които често са емоционално и/или физически инвалидизиращи, причиняват негативно влияние върху редица аспекти от живота на пациента. Това налага необходимост от адаптация към широк кръг промени. Разстройства на настроението, като депресия и разстройства в адаптацията (смесени тревожнодепресивни симптоми), са чести при онкологични пациенти и могат да бъдат мъчителни и омаломощаващи, да предизвикат развитие на суицидни тенденции1-3 и допълнително да усложнят антитуморното лечение и грижите за пациента. Според последни научни доклади разпространението на психичните разстройства варират от 9.8% до 38.2%.4 Разпространението на депресията при онкологично и хематологично болни по диагностични критерии на МКБ, версия Х, е 16.3%, на дистимия – 2.7%, на разстройства в адаптацията – 19.4%.5

Разстройства в адаптацията

Те са състояния на субективен дистрес, развитие на емоционални и поведенчески симптоми, които водят до нарушение на социалното функциониране. Те директно кореспондират с рискови фактори, като индивидуална предразположеност (личностни характеристики – слабост на егото, ранимост, избягващо поведение или пасивен копинг) и наличие на стресово събитие/ситуация за поява и формиране на симптоми (депресивно настроение, тревожност, безпокойство или комбинация от тях). Други рискови фактори включват незадоволителна или неподходяща информация, ниска социална подкрепа, комуникативни проблеми, редица нерешени проблеми и ниво на партньорски дистрес.Разпространението на разстройства в адаптацията е в границите на 11-35%. Оценката включва преглед за признаци и симптоми на разстройства в адаптацията при пациенти с тумори (смесени тревожнодепресивни симптоми) по диагностични критерии на МКБ, версия X – форма, вид и степен на проява на симптоми/синдроми, личностни характеристики, минала анамнеза, стресогенно събитие. Диагностичните критерии са следните:

критерий А: развитие на емоционални или поведенчески симптоми в отговор на разграничим стресор (и), настъпващи в рамките на три месеца от началото му (им);
критерий Б: тези симптоми или поведение са клинично значими според следните причини: (i) явно страдание, което е повече от това, което се очаква от излагане на стрес; (ii) значително влошаване на социално или професионално (академично) функциониране;
критерий C: смущението, свързано със стреса, не отговаря на критериите за друго ос I специфично разстройство, а не е просто обостряне на съществуващо ос I или ос II разстройство;
критерий Г: симптомите не представляват тежка загуба;
критерий E: след като стресорът (или негови последици) е прекратен, симптомите не продължават повече от още шест месеца.

Ако смущението трае по-малко от шест месеца, е осторо, а е хронично, ако трае в продължение на шест месеца или повече. Специфични подтипове са според преобладаващите симптоми и включват:

с депресивно настроение;
с тревога;
със смесени тревожност и подтиснато настроение;
със сътресение на поведение;
със смесени сътресение на емоции и поведение (неуточнена).

Индивидуално и групово консултиране и психотерапия

Въпреки че само едно проучване е насочено конкретно към онкологични пациенти, диагностицирани само с разстройство на адаптацията, редица анализи показват ползи от психосоциални интервенции с възрастни пациенти (мета-анализ).В тези интервенции са включени както индивидуално, така и групово консултиране9-11 и са използвани многообразни теоретични подходи. Изборът и последователността на съответните специфични интервенции (психосоциални, фармакологични) за лечение на разстройства в адаптацията са в зависимост от тип, тежест и продължителност на симптомите. При леко разстройство в адаптацията се инициира психотерапия/консултиране; при умерено до тежко разстройство терапията е комбинирана (медикаментозна и психотерапия).При онкологично болни с признаци и симптоми за разстройство в адапатацията и с данни за риск от самонараняване/ нараняване на другите се препоръчва консултация с психиатър и психиатричен режим на лечение, проследяване и комуникация с първичния онкологичен екип и семейството. Специфични интервенции с доказана ефективност при разстройства в адаптацията са когнитивноповеденческа терапия, екзистенциална терапия13, при необходимост – в комбинация с антидепресивна фармакологична терапия (Табл. 1).

Разстройства в настроението. Имат тенденция към повторяемост; обикновено началото им е свързано със стресово събитие/ситуация и основоното нарушение е промяна на афекта, съпроводен от промяна в общото равнище на активност. Определящо за депресивното разстройство е продължителността на депресивното настроение и/ или загубата на удоволствие. Други симптоми включват промени в психомоторика, когниция и соматични проблеми (субсиндромни нарушения – когнитивни, соматични, психомоторни). Депресията по-често се среща при пациенти в напреднал стадий. До- пълнителни рискови фактори за развитие на депресия при пациенти с тумори са анамнестични данни за депресия преди онкологичната болест, липса на социален ресурс/ подкрепа, ниско ниво на оптимизъм, ниска самооценка, слаби умения за комуникация, както и анамнеза за стресови или травматични събития в живота. При онкологични пациенти с признаци и симптоми за разстройства на настроението оценката включва преглед, диагностични изследвания, модифициращи фактори, свързани с тумори, лечение, медикаменти, медицински причини, абстинентни състояния, болка, умора, безсъние, анорексия, анхедония, намален интерес към обичайни дейности, суицидни мисли, желание за смърт, промени в настроението, психосоциални и духовни опасения, способност за вземане на решения, оценка на безопасност и семейната среда.

Разстройствата на настроението обикновено се овладяват с психотерапия със или без медикаментозоно лечение (Табл. 1).14-16 Неотдавнашно преразглеждане на психосоциалните грижи при тумори изчерпателно описва доказателствата за препоръчителни фармакологични и психосоциални интервенции за лечение на депресия при онкологични пациенти.Засиленият мониторинг трябва да се приема като възможност за предотвратявяне на усложнения, а психиатричното лечение и хоспитализация понякога са наложителни.

ˆˆПри онкологични пациенти с признаци и симптоми за разстройства в адаптацията се препоръчва консултация с психиатър и при наличие на опасност за себе си или другите – психиатричен режим, психотерапия и медикаменти. ˆˆ
При онкологични пациенти с признаци и симптоми за разстройства в настроението се препоръчва оценка, диагностични изследвания, модифициране на фактори, свързани с основната болест и лечението й, и обсъждане за лечение с психотерапия и медикаменти.ˆˆ
При онкологични пациенти с признаци и симптоми за разстройства в адаптацията се препоръчва консултация с психиатър и при наличие на опасност за себе си или другите – психиатричен режим, психотерапия и медикаменти.
ˆˆ При онкологични пациенти с признаци и симптоми за разстройства в настроението се препоръчва оценка, диагностични изследвания, модифициране на фактори, свързани с основната болест и лечението й, и обсъждане за лечение с психотерапия и медикаменти.

За предотвратяване на развитие на тежки психични кризи и разстройства при онкологични пациенти е наложителна ранна интервенция, насочена към психологичните аспекти на соматичната болест.
За пациенти с клинично значими нива на дистрес е препоръчителна кризисна интервенция за редукция и контрол на симптомите на емоционален дистрес, кореспондиращи директно с конкретното травматично събитие (диагностициране на сериозна болест, хирургично лечение, прогресия на основната болест). ˆˆ
При онкологични пациенти с признаци за разстройства на настроението и адаптацията най-ефективна е комплексната терапия с интердисциплинарен подход. ˆˆ
Препоръчва се краткосрочна позитивна и пациент-ориентирана терапия