Методи за определяне на агресивността на рака на простатата

Какво следва след диагностициране на рак на простатата

Простатно-специфичният антиген

Простатно-специфичният антиген (ПСА/PSA) е протеин, произведен от простатната жлеза. От края на 80-те години на XX век за профилактика на рака на простатата започна да се използва скрининг тест, който измерва количеството на PSA в кръвта. Пови шените нива на PSA могат да насочат към рак на простатата или състояние, което не е злокачествено, като например простатит или доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП).

Оценка по Gleason (Глисон)

Другият показател за агресивността на тумора е оценка по Gleason (Глисон). Патологът определя оценка по Gleason върху материала от биопсия от простатата .

Класификация (TNM)

Класификацията „Тумор – лимфни възли – метастази“ (TNM) се използва за оценка на стадия. Подкласификацията „Тумор“ (Т) описва статуса на първичния тумор, варирайки от T0 (без доказателства за първичен тумор) до T4 (тумори, които са се разпространили и засягат структури, различни от семенните мехурчета).
Подкласификацията „Лимфен възел“ (N) описва наличието на лимфни метастази от N0, което означава без метастази в регионални възли до N3, с което се описват метастази, по-големи от 5 см във всеки възел. Подкласификацията „Метастази“ (М) показва наличие на далечни метастази от М0 (без метастази) до M1 (с метастази в кости, черен дроб, бял дроб и т.н.). Индивидуалният план за лечение на всеки пациент се създава чрез комбинация от данни за PSA, Gleason и TNM.

Възможности за лечение на заболяването в ранен стадий

Внимателно изчакване (активно наблюдение)

Внимателното изчакване, по-често наричано активно наблюдение с възможности за по-късно лечение, не предполага лечение на рак на простатата до момента, в който проследяващият Ви лекар не открие признаци, че ракът се разраства по-агресивно. Тази възможност е приложима при пациенти, при които ракът се ограничава до простатната жлеза и е ниско до средно агресивен.

Динамично диспансерно наблюдение

Съществува риск бавно развиващият се рак изведнъж да ускори темповете на растеж и да се разпространи извън първоначалната зона на възникване. Лечението може да бъде рисково при по-възрастни пациенти, тъй като с възрастта се увеличава рискът от усложнения и се удължава периодът на възстановяване. Също така пациентите трябва да бъдат готови за почесто извършване на кръвни и ректални изследвания, както и биопсии, които следят за прогресията на заболяването.

Скринингът за рак на простатата се препоръчва един път годишно за мъжете над 50-годишна възраст или по-рано при наличие на рискови фактори. Одобрените методи за скрининг са:

• дигитално ректално изследване
• ултразвукова диагностика
• простатноспецифичен антиген (ПСА)

Простатноспецифичният антиген нормално се отделя в малки количества от простатната жлеза. Неговото увеличаване се наблюдава при: възпаление на простатата, доброкачествена простатна хиперплазия, инфекция на простатата или рак на простатата. Комбинирането на дигиталното ректално изследване с ПСА дава по-голям шанс за ранно диагностициране на рака.