Методи за гласова рехабилитация след ларингектомия

Как успяват да общуват ларингектомираните?

Въпреки че при тоталната ларингектомия се премахва целият гръклян, повечето ларингектомирани успяват да усвоят нов начин да говорят. Около 85 – 90 % от ларингектомираните се научават да говорят с помощта на един от трите основни метода, описани по-долу. Около 10 % не могат да говорят, но могат да комуникират с помощта на компютър или други методи.

Хората нормално говорят, като издишат въздух от белите дробове и по този начин карат гласните връзки да вибрират. Вибрациите са звук, който се обработва в устната кухина от езика, устните и зъбите, за да се превърне в реч. Въпреки че при операцията гласните връзки, които генерират звука, са премахнати, говор е възможно да се образува от други структури, които вибрират под действието на въздушен поток, преминаващ по различен път. Друг вариант е вибрациите да се генерират от изкуствен външен източник, който, поставен в близост с гърлото или устата, дава възможност да се говори.

Методи

Начините, които ще се използват, зависят от вида на операцията. Някои пациенти могат да използват няколко метода, а други да са ограничени само до една възможност.

Всеки метод има уникална характеристика, предимства и недостатъци. Целта е да се усвои метод на говорене, който да отговаря на нуждите на конкретния пациент.

Логопедите могат да помогнат и да ръководят пациента как правилно да използва различните методи и/или устройства, зада постигнат възможно най-разбираема реч. Качеството на говора се подобрява значително в периода между 6 месеца и една година след операцията. Активната говорна рехабилитация води до по-добър говор.

Трите основни метода за говорене след ларингектомия са:

• Трахеозофагеален говор

При трахеоезофагеалния говор въздухът, издишан от белите дробове, премина в хранопровода през малка силиконова гласова протеза, която ги свързва, а вибрациите се създават в долната част на гърлото.

Гласовата протеза се поставя в един отвор (трахеоезoфагеална пункция), който хирургът прави на задната стена на трахеостомата. Всъщност отворът е на задната стена на трахеята между нея и хранопровода. Това може да се направи по време на ларингектомията (първична пункция) или по-късно, след зарастване на оперативната рана (вторична пункция). В отвора се поставя малка силиконова тръбичка, наречена гласова протеза.
Тя не позволява така направеният отвор да се затвори/зарасне. Освен това откъм страната на хранопровода има еднопосочна клапа, която позволява въздухът да влиза в хранопровода, но не позволява течности от хранопровода да преминават през протезата и да достигнат трахеята и дробовете.

Когато трахеостомата се запуши, въздухът, който се издишва, преминава през протезата в хранопровода и се създава възможно да се говори. Това става като трахеята се запуши с пръст или със специалния филтър за затопляне и овлажняване, който се поставя върху стомата. Този филтър частично замества функцията на носната кухина. Някои хора използват и “hands free” или автоматична клапа, която се задейства самостоятелно.

След запушване на стомата въздухът от белите дробове преминава в хранопровода и предизвиква вибрации на стените на горната част на хранопровода. Тези вибрации са основата за формиране на говора от устната кухина (език, устни, зъби и т.н.

Има два различни вида говорни протези: такива, които пациентът може сам да сменя, и постоянни, които трябва да се сменят от медицински специалист (УНГ специалист или логопед).

Филтърът или автоматичната клапа могат да се закрепят върху стомата по различни начини: посредством адхезивна превръзка, която се залепя за кожата около трахеостомата или като се закрепят на трахестомна тръба или бутон.

Пациентите, които използват говорна протеза, имат най-разбираем говор.

• Езофагеален говор

При езофагеалния говор вибрациите се създават, като въздухът се връща обратно от хранопровода навън (оригване). При този метод не са необходими никакви пособия.

От трите метода за възстановяване на говора този изисква най-дълго време, за да се усвои. Въпреки това има няколко предимства и най-вече, че не е зависим от допълнителни устройства.

Някои логопеди са за запознати с езофагеалния говор и могат да помогнат на ларингектомираните да го усвоят. Има и някои книги и дискове със записи, които също могат да помогнат на пациентите сами да усвоят този метод.

• Електроларинкс или изкуствен ларинкс

При този метод вибрациите се създават от външно устройство, което работи с батерии (наречено електроларинкс или изкуствен ларинкс). То се допира отвън на бузата или под брадичката.

Създава бръмчащи вибрации, които се предават на устната кухина и гърлото. След това пациента модифицира този звук с помощта на устната кухина и създава говор.

Вибрациите, създадени от електроларинкса, могат да достигнат до устната кухина по два начина. Или директно с използването на една сламка, или индиректно, при което електроларинксът се притиска към кожата на шията или лицето.

Електроларинксът обикновено се използва в постоперативния период, докато пациентите са все още в болницата. Поради наличието на оток на тъканите, разреза и шевовете, обикновено през този период се използва интраоралният път с помощта на сламка. Повечето от ларингектомираните по-късно усвояват други методи за говорене. Въпреки това те могат да използват електроларинкса като допълнителен метод в случай на нужда.

Други методи за говор

• пневматичен, изкуствен ларинкс

Съществува и пневматичен, изкуствен ларинкс. При този метод се използва платък (подобно на свирка), за да се произведе звук . Фунията на това устройство се поставя върху стомата, а тръбичката в устата. Така създаденият звук постъпва в устата. Тези, които не могат да използват нито един от гореизброените методи, могат да използват компютърно генерирана реч, като за тази цел използват лаптоп или специално устройство за целта. Пациентът пише на клавиатурата това, което иска да каже, а компютърът изрича електронно генерираната реч. Това могат да правят и смартфоните.

• Диафрагмално дишане и говор

Диафрагмалното дишане (наречено още коремно дишане) е начин на дишане, при който въздухът постъпва бавно и дълбоко в белите дробове с помощта на диафрагмата, вместо на мускулите на гръдната клетка. Когато дишаме с диафрагмата, се разширява предимно коремът, а не гръдният кош.
Този метод на дишане позволява по-цялостно да се използва капацитетът на белите дробове за усвояване на кислород и за отделяне на въглероден диоксид. Ларингектомираните, тъй като дишат през шията, обикновено дишат повърхностно и използват сравнително малка част от капацитета на белите си дробове. Ако се привикне да се диша с диафрагмата, се увеличава издръжливостта и се подобрява трахеоезофагеалният и езофагеалният говор.

• Усилване на гласа (с усилвател)

Един от проблемите при трахеоезофагеалния и езофагеалния говор е, че той не е достатъчно силен. Ако се използва усилвател, може лесно да се увеличи силата на говора без допълнително напрягане и това би позволило той да бъде разбираем дори и в шумна среда. Освен това по-рядко биха се разлепвали пластирите, поставени около трахеостомата, тъй като пациентите, използващи трахеоезофагеален говор, не биха имали нужда да издишват със сила.