Мукус, секрети и грижи за дихателните пътища

Какво е мускус?

Организмът произвежда мускус (секрети) с цел да защитава и поддържа трахеята в добро здраве. Той служи като лубрикант и поддържа дихателните пътища влажни. След ларингектомия трахеята е отворена на шията и пациентите вече няма как да изкашлят мукуса в устата и после да го преглътнат или пък да се изсекнат. Много важно този мукус периодично да се отстранява, но това вече може да става единствено през стомата.

Изкашлянето и отделянето на мукуса през стомата е единственият начин, по който ларингектомираните могат да поддържат чисти трахеята и белите си дробове и да ги предпазват от прах, мръсотия, микроорганизми и другите вредни вещества, които се вдишат. Когато трябва да се изкашля или да кихне, ларингектомираният трябва да свали филтъра или каквото и да е друго, с което в покрита стомата и да улови мукуса с носна кърпичка и да го отстрани. Мукусът е с идеално качество, когато е бистър и с водниста консистенция. Това обаче е трудно да се постигне поради честите промени в околната среда и температурата. За да се поддържа мукусът в добро състояние, рутинно могат да се предприемат следните мерки.

Продукция на мукус и поддържане на висока влажност на въздуха

Преди отстраняването на ларинкса въздухът, който се вдишва, се затопля до нивото на телесна температура, овлажнява се и се пречиства от микроорганизми и прахови частици от горните дихателни пътища. Тъй като след ларингектомията това вече не е възможно, е много важно функциите на горните дихателни пътища да се компенсират.
След ларингектомия въздухът, който се вдиша, не преминава през носа и устата и не се овлажнява, вследствие на това трахеята се изсушава, дразни и това води до хиперпродукция (увеличено образуване) на мукус. За щастие с течение на времето трахеята става все по-издръжлива на сухота. Въпреки това, когато влажността е прекалено ниска, лигавицата на трахеята може да изсъхне, да се напука и да се появи кървене.
Ако кървенето обаче е обилно или не спира след повишаване на влажността, то трябва задължително да се направи консултация със специалист. Ако количеството и цветът на мукуса са необичайни – също.

Възстановяването на влажността на вдишвания въздух намалява хиперпродукцията на мукус до нормалните нива. Това намалява вероятността неочаквано да се появи кашлица и да се запуши филтърът. Повишаването на влажността в дома до 40 – 50 % относителна влажност (не повече) може да помогне да се намали образуването на мукус и лигавицата на трахеята да се предпази от изсъхване, напукване и кървене. Освен че са болезнени, тези напуквания могат да бъдат и входна врата за инфекции.

Стъпките за подобряване на влажността са:

Непрекъснато да се носи филтър (обменник) – през цялото денонощие, за да се запази влажността на лигавицата и топлината в белите дробове.
Тези, които покриват стомата с кърпичка или маска, трябва постоянно да ги навлажняват, за да може вдишваният въздух да е влажен. Въпреки че това не е ефективно колкото използването на филтър, все пак е от полза.
Да се приемат достатъчно течности през устата.
Поне два пъти на ден в трахеостомата да се изливат 3 – 5 мл физиологичен серум.
Да се взима горещ душ или да се правят инхалации.
Относителната влажност в дома да се поддържа около 40 – 50 % с помощта на овлажнител и хигромер. Това е важно както през лятото, когато се използват климатици, така и през зимата, когато се използва отопление.
Да се вдишва пара от горещ душ или вряща вода

За да се контролира точно нивото на влажност може да се използва дигитален сензор за влажността (наречен хигромер). С течение на времето, след като дихателните пътища се адаптират, необходимостта от овлажнител може да намалее.

Грижи за дихателните пътища и шията в студено време и на големи височини

Зимата и големите височини представляват трудност за ларингектомираните. Въздухът на високо е разреден, студен и сух. Преди ларингектомия въздухът се вдишва през носа, където се затопля и овлажнява, преди да достигне дробовете. След ларингектомия въздухът вместо през носа се вдишва през стомата. Студеният въздух по принцип е по-сух от топлия и дразни повече трахеята, по-силно изсушава лигавицата и води до кървене.

Мукусът също може да изсъхне и да запуши трахеята.

Вдишването на студен въздух може да има дразнещ ефект върху дихателните пътища и да накара гладките мускули в стената им да се съкратят (бронхоспазъм). Това намалява размера на дихателните пътища и затруднява издишването, което води до задух.

Грижите в този случай включват всички гореописани плюс следните:

Изкашляне или аспириране на мукуса с помпа, за да се почисти дихателният път.
Да се избягва излагане на студен, сух и прашен въздух.
Да се избягват прах и други дразнители и алергени.
При излагане на студен въздух, стомата да се покрива с яката на ризата, пуловера, якето или шала и така да се вдишва затопленият въздух между дрехата и стомата.
Да се избягва попадане на вода в стомата по време на къпане (вж. по-долу).

След ларингектомия и шийна дисекция чувствителността на кожата на шията, брадата и зад ушите често е нарушена. В резултат на това не може да се прецени колко студен е въздухът и може да се стигне до измръзване на тези области. Ето защо е много важно те да се покриват с топли дрехи и шалове.

Използване на аспирационна помпа в случаи на мукусни тапи

Преди изписване от болницата на ларингектомираните се изписва аспирационна помпа за дома. Тя се използва за аспириране на мукуса, когато той не може да се изкашля и/или не могат да се премахват тапи от секрети. Последните се образуват, когато мукусът е много гъст и лепкав. Така образуваните тапи могат частично и по-рядко напълно да запушат трахеята.

Тапите могат да доведат до внезапен и необясним задух. В такъв случай бързо могат да бъдат отстранени с помощта на помпата. Ето защо аспирационната помпа трябва винаги да е на разположение. Тапите могат да се отстранят и с ампула физиологичен серум, който се напръсква в стомата. Серумът размеква тапата и тя се изкашля. Това състояние може да се превърне в спешно и животозастрашаващо. Ето защо, ако тапата не бъде успешно отстранена дори след няколко опита, трябва да се повика бърза помощ.

Кръв в храчките

Кръв в мукуса може да се наблюдава поради различни причини. Най-често се касае за драскотина в началото на трахеята.

Тя може да бъде причинена от самото почистване на стомата. Обикновено кръвта е ярко червена. Друга честа причина е това, че лигавицата на трахеята е изсъхнала, което е особено често през зимата. За да се ограничи до минимум изсъхването на трахеята, се препоръчва у дома да се поддържа адекватна влажност на въздуха (около 40 – 50 %). Полезно е и напръскването на стерилен серум в стомата (вж. частта за мукуса по-горе).

Наличието на кръв в храчките може да е белег и на пневмония, туберкулоза, рак на белия дроб и т.н.

Продължителното кръвохрачене налага консултация със специалист. Ако е съпроводено със задух или болка, то може да бъде и спешно състояние.

Хрема

Тъй като ларингектомираните и другите хора с трахеостома вече не дишат през носа, то нормалният секрет в носа им не се изсушава от преминаването на въздух. Впоследствие, когато се натрупа в големи количества, този секрет започва да изтича през носа, особено при излагане на студен и влажен въздух или дразнещи силни миризми. Избягването на такива условия може да намали теча от носа. Най-доброто решение е тези секрети просто да се избърсват. Ларингектомираните с гласова протеза може да се научат да издухват носа си, като запушват трахеостомата и насочват въздуха към носната кухина.

Дихателна рехабилитация

След ларингектомия вдишваният въздух заобикаля горните дихателни пътища и навлиза в трахеята и белите дробове директно през стомата. По този начин се губи функцията на тази част от дихателната система, която филтрира, затопля и овлажнява вдишвания въздух.

Промяната в механизма на дишане се отразява и върху усилията, необходими за вдишане-издишане, и върху функци ите на белите дробове. Всичко това налага някои корекции. Всъщност ларингектомираните при дишане полагат по-малки усилия, защото липсва съпротивлението на носа и устната кухина. Тъй като постъпването на въздух в белите дробове е по-лесно, то не е необходимо белите дробове да се разгъват до степен колкото преди операцията. Ето защо не рядко при ларингектомираните се наблюдава намален белодробен капацитет.

За запазване и увеличаване на дихателния капацитет има няколко възможности:

Използването на филтър може да създаде необходимото съпротивление. Това кара човека напълно да разгъва белия си дроб, за да си набавя необходимия кислород.
Редовна дихателна гимнастика под медицински контрол. Това подпомага разгъването на белия дроб и подобрява дихателната и сърдечната честота.
Използване на диафрагмално дишане. Този метод на дишане позволява по-пълно използване на белодробния капацитет.