Оценка на психосоциален дистрес

Стандарти за грижи при психосоциалeн дистрес

Всеки пациент преживява определено ниво на дистрес, свързан с диагноза тумор, със страничните ефекти от болестта и провежданото лечение, независимо от стадий и вид на злокачествената болест. Дистресът може да се променя през целия период на болестта, да се проявява като панически атаки, ирационални страхове и проблеми в съня, чувство на срах, опасения и тревога, състояние на отричане от диагнозата и нарушена концентрация, да персистира дълго след приключване на соматичното лечение. Разпространението на психологичния дистрес, депресията и психиатричните разстройства може да варира в зависимост от локализация, стадий, пол, раса и възраст на пациента.1-3 Като цяло е установено, че при 20-40% от новодиагностицираните пациенти и тези с рецидивиращ тумор се наблюдава значимо ниво на дистрес. Общото разпространение на дистрес е 35.1%, вариращо от 29.6% при пациенти с гинекологични злокачествени болести до 43.4% при белодробен карцином.4 Последни мета-анализи показват, че 30-40% от пациенти с различен тип тумори проявяват някаква комбинация на разстройства на настроението.

Терминът дистрес е избран от експертния екип на NCCN, тъй като е приемлив, по-малко стигматизиращ, дефиниран е и може да се измерва. Дистресът се дефинира като многофакторно, негативно емоционално преживяване от психологически (когнитивен, поведенчески, емоционален), социален и/или духовен характер, което може да по- пречи на способността за ефективно справяне със злокачествената болест, произлизащите от нея физически симптоми и лечение. Протича като непрекъснат процес, който се разпрострира по посока на един континуум – от изпитване на обичайни чувства за уязвимост, тъга, страхове до развитие на депресия, тревожност, паника, социална изолация и екзистенциална и духовна криза.6 Пациенти с висок риск за развитие на дистрес са с анамнеза за психично разстройство, депресия или употреба на психоактивни вещества, с когнитивни нарушения, тежка коморбидност, неконтролирани симптоми, комуникативни ограничения, проблеми в социалната сфера. Рисковите фактори включват млада възраст, женски пол, живееща сама, с малки деца, обект на насилие (физическо/сексуално), пациент, намиращ се в период на повишена уязвимост.

Дистресът е рисков фактор, който оказва негативно влияние върху основното лечение, качеството на живот и може да повлияе негативно върху преживяемостта.7-9 При мета- анализ е установено, че неправилният прием на перорални медикаменти е три пъти по-висок при пациенти с депресия в сравнение с индивиди без депресия.10 Дистресът може да доведе до трудно вземане на решение за лечение, по-чести посещения при лекари и спешни отделения, което повишава натоварването и стреса сред медиците.

Ранният скрининг на дистрес и навременното справяне с него подобряват медицинското лечение11, 12, а рутинното използване на скрининг с последващо пренасочване за психосоциална помощ снижава нивото му13. Съществуват данни от рандомизирани проучвания, според които психологически ефективни интервенции водят до полза за преживяемостта при пациенти с тумори.14-16 Като цяло, ранното откриване и лечение на дистреса води до по-стриктно придържане към лечение, по-добра комуникация, по-малко посещения при онколог, предотвратяване на развитие на гняв, тревожност и депресивност. По-малко от половината онкологични пациенти с дистрес в действителност са идентифицирани и насочени за психосоциална помощ поради неразпознаване на психологичните потребности от страна на онкологичния екип, липсата на информация за налични ресурси в сферата на психосоциалната помощ, стигмата от „психологични/псиахитрични проблеми” при пациента.

Психосоциалните грижи не са били считани за аспект от концепцията за качествени онкологични грижи. Благодарение на обособяване на мултидисциплинарна група през 1997 г. започва работата на експертен съвет, включващ специалисти от клиничните дисциплини онкология, здравни грижи, социални дейности и консултиране, психиатрия, психология и духовни лица. Всички те си сътруничат с изследователи, изучаващи влиянието на терапевтичните интервенции върху качеството на живот и върху докладваните от пациентите резултати. Първото ръководство за оценка и контрол на дистрес при пациенти с тумори е публикувано от IPOS (Международно психоонкологично дружество)18 през 1999 г. и служи като рамка в наръчника за онколози. Препоръките в ръководствата се основават на доказателства и консенсус между членовете на експертия борд. В Канада емоционалният дистрес е приет за шести жизнен показател.19 В доклад на IOM (Институт по медицина) от 2007 г. психосоциалната помощ е приета за част от новите стандарти за качествени онкологични грижи, които трябва да бъдат интегрирани към рутинната практика.20, 21 Американската колегия на хирурзите (Commission on Cancer of the American College of Surgeons) реализира през 2012 г. нов акредитационен стандарт за болнична програма в онкологичната практика, който включва персонализиран скрининг на всеки пациент с тумор за психосоциален дистрес. NCCN предлага модел за ефективно развитие на психосоциалното здраве, който да бъде предоставян във всички общности, практикуващи онкология.22 Предложените от NCCN стандарти за оценка и контрол на дистрес при пациенти с тумор не са всеобхватни, но могат да се променят и адаптират според конкретните нужди на всяка нация, здравно заведение или група пациенти. Основна цел на стандартите е да се гарантира разпознаване и своевременно лечение на дистреса при всеки пациент с онкологична болест. Пациентите с тумори, семействата и лечебните им екипи трябва да бъдат информирани, че управлението на дистрес е неразделна част от общата медицинска по- мощ и да им бъде предоставена подходяща информация за достъпните психосоциални услуги. Здравните институции трябва да подкрепят достъпа до качествени психосоциални грижи, да насърчават научните изследвания в психосоциалната онкология и да разработват програми за непрекъснато подобряване на качеството.

ˆˆПрепоръчва се изработване и въвеждане на национални стандарти за управление на туморния дистрес от интердисциплинарни комисии и институции.
ˆˆЗа всяко онкологично здравно заведение се препоръчва сформиране на интердисциплинарна комисия за организиране и прилагане на стандарти за справяне с дистрес. ˆˆ
Препоръчва се на университетите и на лечебните заведения да разработят програми за образование и практическо обучение, гарантиращи компетенциите на медицинските специалисти в областта на оценяването и справянето с дистрес. ˆˆ
Препоръчва се разпознаване, проследяване, документиране и своевременно лечение на психосоциалния дистрес на всички етапи на онкологичната болест и при всякакви случаи. ˆˆ
Препоръчва се определяне на ниво и причини за дистрес чрез скрининг. ˆˆ
При всички онкологични пациенти се препоръчва преминаване през скрининг за дистрес при първоначална визита, през подходящи интервали и при клинични показания, особено при промени в статуса на болестта (ремисия, рецидив, прогресия, усложнения, свързани с лечението). ˆˆ
Препоръчително е дистресът да се оценява и лекува съгласно ръководствата за клинична практика. ˆˆ За членове на онкологичния екип (на разположение или чрез насочване) се препоръчва участие на лицензирани специалисти по психично здраве и духовни лица с опит в психосоциалните аспекти на туморите. ˆˆ
Препоръчително е заплащането на дейностите на специалистите по психично здраве да се поема от здравноосигурителни и други социални фондове.
ˆˆПрепоръчва се измерванията на клиничните здравни резултати да включват оценка на психосоциалната сфера. ˆˆ
Препоръчително е онкологичните пациенти, техните семействата и медицинските екипи да бъдат информирани, че справянето с дистрес е неразделна част от общата медицинска помощ и се осигурява с подходяща информация за психосоциални услуги в лечебния център и в общността. ˆˆ
Препоръчително е качеството на програмите/услугите за справяне с дистрес да бъде включено в проектите на здравното заведение за непрекъснато подобряване на качеството.
За развитие и спазване на стандартите за оценка и контрол на дистрес е необходимо широко презентиране на дейността, осъществявана от психолозите в онкологичната практика, разпространението на дистреса и психосоциалния ресурс, за да се създадат нагласи и реалистични очаквания сред медици и пациенти за конкретните ползи от психосоциалните грижи, като интегрирана част от рутинните онкологични грижи. ˆˆ
В момента в България не е регламентирано сертифициране на духовни лица.

Вероника Иванова

СБАЛО – София

Екатерина Виткова

КОЦ – Пловдив