Генерализирано тревожно разстройство (ГТР)
Пациентите с малигнени болести и ГТР минават през дни, изпълнени с необоснована или ексцесивна тревожност и напрежение.7, 8, 10 Те са свръхзагрижени за медицински, финансови, семейни проблеми, дори от риска за възможна загуба на работно място поради наличие на системна болест.1, 9 Понякога само мисълта за справяне с предстоящите дни на
терапия произвежда тревожност. Анамнезата или конкретните рискови фактори за ГТР се определят при наличие на следните обстоятелства:
- данни от фамилна анамнеза за тревожност, със/ без предишно лечение;
- данни за други съпътстващи психиатрични разстройства (напр. афективни разстройства);
- употреба или злоупотреба на алкохол или наркотични вещества в миналото;
- актуална употреба или злоупотреба на алкохол или наркотични вещества;
- наличие на друга/и хронична/и болест/и.
Наличие на ГТР се диагностицира, когато пациентът има притеснения за прекалено различни по вид и ежедневни проблеми, с давност най-малко шест месеца. Симптомите на ГРТ включват:
- тревога за ежедневни неща;
- продължителност най-малко шест месеца;
- невъзможност за контрол на своите постоянни притеснения;
- знаят, че се тревожат много повече, отколкото трябва, но не могат да се отпуснат;
- трудно им е да се концентрират;
- лесно се стряскат;
- имат проблеми със заспиване или продължителност на съня;
- налице е чувство на отпадналост и умора;
- главоболие;
- мускулно напрежение, болки;
- мъчително или трудно преглъщане (при отсъствие на данни за афтозен стоматит или мукозит);
- треперене или потрепване на горни или долни крайници;
- раздразнителност;
- изпотяване;
- гадене;
- замаяност и субективно чувство на задух.
Когато състоянието е леко, онкологичните пациенти с ГТР могат да поддържат социални контакти и да запазят работа си, въпреки че избягват ситуации в резултат на увреждания или негативни странични ефекти от терапията. Онкологичните пациенти с тежка форма на ГТР може да имат затруднения дори при извършването на прости, ежедневни дейности. Ако пациентът не е психотичен, няма риск да нарани други, но в краен случай може да се наблюдава себенараняващо/суицидно поведение. Предприемат се следните мероприятия:
- насочва се от клинициста за спешна оценка от квалифициран специалист по психично здраве/психиатър;
- спомагане за осигуряване на безопасна среда;
- индивидуално наблюдение;
- иницииране на интервенции за понижаване на риска от нараняване на себе си и/или други (наличие на други симптоми, например психоза, тежка ажитация и объркване, делир, също могат да изискват осъществяване на спешна оценка).
Генерализираното тревожно разстройство обикновено се лекува с медикаменти или когнитивно-поведенческа терапия.13-15 Ретроспективно базирано кохортно проучване установява повишен риск при пациенти от мъжки пол с простатен или белодробен карцином и ГТР в сравнение с общата популация; повишеният риск може да се дължи и на физически съпътстващи симптоми, асоциирани болести или отклонения при пряко наблюдение.3 Най-широко приложими скали при оценка на пациенти за (ГТР) са:
- Generalized Anxiety Disorder, GAD-7 (7 елемента) методът е скала, попълвана от пациенти, с която се оценяват вероятни причини за ГТР;
- Generalized Anxiety Disorder Questionnaire-IV, GAD-QIV) 19.GAD-Q (9 елемента); представлява въпросник, попълван от пациента, за оценяване на симптоми на ГТР, съгласно дефиницията на DSM-IV; изследва областите на неконтролируемо притеснение, увреждане във функционирането, физически симптоми и субективен дистрес.
Паническо разстройство (ПР)
Може да рецидивира по време на болестта при лица с предходни панически симптоми. Характеризира се с внезапни пристъпи на ужас, обикновено с тахикардия, слабост, отпадналост или световъртеж. По време на пристъпи пациентите може да се почувстват вцепенени, да имат оплаквания от
гадене, болки в гърдите или задух. Страх от собствен, необясним за пациента, физически
симптом също е признак на ПР.1, 21, 23 Пристъпът на паника може да настъпи по всяко време, дори по време на сън. Един пристъп обикновено продължава в рамките на 10 минути, но някои от симптомите може да продължат още дълго. Много от пациентите са просто с една атака, която може никога да не се повтори, но се запазва тенденцията за рецидивиране. Лица, които имат повтарящи се пристъпи на паника, може да се опит- ват да избягват места, помещения или ситуации в болницата, при които са настъпили първоначалните пристъпи на паника. Паническо разстройство често се съпровожда с други сериозни проблеми, като депресия и зависимости; необходимо е те да бъдат третирани отделно.
Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Пациентите изпитват едновременно обсесии и компулсии, повтарящи се, нежелани и нахлуващи мисли, образи или импулси. Обсесиите и нуждата да се преповтарят действия влошават качеството на живот и могат да обсебят пациента, ако останат нелекувани.1, 3, 5 Примери за някои обсесии са: страх от допълнително заразяване (c хепатит В, С или HIV при хемотрансфузии), непрестанни съмнения, агресивни импулси, недопустими сексуални мисли, повтарящо се предупреждение или съмнение в собствената безопасност и съответно повтарящи се действия за нейното предотвратяване.2 Разстройството причинява повтарящи се, натрапливи и нежелани мисли, които водят до страхове (натрапливости), най-често свързани с хигиената, телесните секрети или общото здравословно състояние. Ако се разгърне една мания, тя може да се повтори много пъти през денонощието. Разстройството може да бъде придружено от хранителни смущения, други тревожни разстройства или депресия, които допълнително да вло- шат соматичното състояние. Симптомите могат да идват и отзвучават леко с течение на времето, но и да се влошават до фаталния изход.1, 2 Онкологични пациенти с ОКР обикновено отговарят добре на лечение с медикаменти и психотерапия. Насърчава се участие в клинични проучвания; има университети, които стимулират изследователска дейност, нови лечебни подходи и съвременни техники за пациенти с OКР, не отговарящи на обичайна
терапия.1, 20, 22 Traeger et al. описват доказателствата за пре- поръчителни фармакологични и нефармакологични лечения на тревожни разстройства при онкологични пациенти.
Оценка, лечение и проследяване на ТР при онкологични пациенти. Оценката, диагностичните изследвания и промяната на факторите са свързани със следните обстоятелства:
Онкологичните пациенти имат или могат да имат продължителни и интензивни тревожни състояния, породени от диагнозата, оповестяването й пред болния и близките, от терапевтичните манипулации и прогнозатa; тревожни и/или депресивни реакции и състояния, вкл. ПТСР или предхождащи тревожни разстройства, например ГТР, ОКР или депресивни разстройства, с които да интерферират онкологичната болест и преживяванията във връзка с нея – често обостряйки предхождащите разстройства.11 Клиницистите правят оценка на безопасност, на способност за вземане на решения от пациента и оценка на семейната и домашната среда. Препоръчва се психотерапия, а по преценка се добавя анксиолитично средство и/или антидепресант. При липса на отговор се прави нова оценка на лекарствата и обсъждане на възможност за включване на невролептици, психотерапия, подкрепа и обучение. При повторна липса на отговор се прави оценка за депресия и друга психична коморбидност.
Проследяване, оценка и комуникация с основен онкологичен екип и семейство/ обгрижващи лица. Извършва се посредством предоставяне на устно обучение и информация плюс необходими печатни материали на пациента и близките му за следните обстоятелства:
Тъй като предпазливостта и склонността да се избягват предизвикващите страх обекти или действия са основни характеристики на патологията на тревожност, индивидите с такива симптоми често не използват направления или препоръки за лечение, които биха могли да им помогнат. Предвид това следва да се предприемат следните действия (веднъж месечно или докато симптомите намалеят):
