Психологични проблеми

Кои са психологичните проблеми?

Хората, преживели рак на главата и шията, включително ларингектомираните, са изправени пред много психологически, социални и лични предизвикателства. Това е главно защото тези заболявания и тяхното лечение засягат някои от най-основните човешки функции – дишане, хранене, общуване и социални контакти. Познаването и справянето с тези проблеми е не по-малко важно от лечението на самото заболяване.

Хората, страдащи от рак, изпитват множество чувства, които могат да се променят от ден на ден, от час на час или дори минута след минута и да представляват тежко психологическо бреме.

Някои от тези чувства са:

• Чувство на отричане
• На гняв
• Страх
• Стрес
• Тревожност
• Депресия
• Печал
• Вина
• Самота

Някои от психологическите и социалните предизвикателства, пред които са изправени ларингектомираните са:

• Депресията
• Тревожността и страхът от рецидив на заболяването
• Социалната изолация
• Злоупотребата с вещества
• Външният вид и деформациите вследствие на лечението
• Сексуалност и интимни взаимоотношения
• Връщане на работа
• Взаимоотношенията със съпругата, семейството, приятелите, колегите
• Икономическият ефект на заболяването

Справяне с депресията

Много от хората, страдащи от рак, се чувстват тъжни или депресирани. Това е нормална реакция при всяко сериозно заболяване. Депресията е един от най-тежките проблеми, с които се сблъсква пациентът, болен от рак. И все пак социалната стигма, свързана с приемането на факта, че страдат от депресия, е причината, поради която много хора не търсят помощ.

Някои от признаците на депресия са:

• Усещане за безпомощност и безнадеждност или че животът няма смисъл.
• Загуба на интерес към семейство или приятели.
• Липса на интерес към хобита и занимания, които преди са доставяли удоволствие.
• Загуба на апетит или липса на интерес към храната.
• Плачене продължително или многократно всеки ден.
• Проблеми със съня (както твърде продължителен, така и твърде кратък).
• Промени в общия тонус.

Предизвикателствата на живота като ларингектомиран в сянката на рака правят борбата с депресията още по-трудна. Да не можеш да говориш или дори само да имаш затруднения с говоренето, прави споделянето на емоциите трудно и може да доведе до изолация. Операциите и медицинските грижи често не могат да помогнат в това отношение. Необходимо е да се отделя по-голямо внимание на душевното състояние след ларингектомия.

Борбата с депресията и преодоляването на депресията е много важна стъпка не само за емоционалното състояние на пациента, но също така улеснява физическото възстановяване и увеличава шанса за по-дълго оцеляване и окончателно излекуване. Съществуват все повече научни доказателства за връзката между ума и тялото.
Въпреки че много от тези взаимоотношения не са изучени задълбочено, е добре известно, че хората, които са мотивирани да се борят със заболяването и като цяло са позитивни, се възстановяват по-бързо от сериозни заболявания, живеят по-дълго и понякога оцеляват въпреки минималните шансове за това. Наистина доказано е, че това се дължи на промени в клетъчния имунен отговор и на намаляването на активността на т.нар. клетки естествени убийци.

Разбира се, след новината, че страдаш от рак и че трябва да живееш с него, има много причини да си депресиран. Това е опустошително заболяване както за пациентите, така и за техните семейства, още повече защото медицината досега не е открила лечение за повечето видове рак. Когато заболяването се открие вече е твърде късно за профилактика, а ако то е открито в напреднал стадий, рискът от разсейки е много голям и шансовете за излекуване значително намаляват.

Много емоции минават през съзнанието на пациента, след като научи на лошите новини. „Защо аз?“ и „Може ли да е вярно?“ Депресията е част от естествения начин за справяне с несгодите. Повечето хора преминават през няколко етапа, докато се справят с новопоявила се трудна ситуация, като например да бъдеш ларингектомиран. Отначало човек преминава през отрицание и изолация, след това гняв, последван от депресия, и накрая – приемане на фактите.

Някои хора „засядат“ на определен етап като депресия или гняв. Важно е да продължат и да стигнат до последния етап на приемане и надежда. Ето защо разбирането и помощта от страна на семейството и приятелите, както и професионалната помощ са много важни.

Пациентите за първи път живота си трябва да се изправят пред факта, че не са безсмъртни. Те са принудени да се борят с болестта и с нейните непосредствени и дългосрочни последствия. Парадоксално е, но депресия, следваща новината за заболяването, помага на пациентите да приемат новата реалност. В условията на несигурност се живее по-лесно, ако откажеш да се интересуваш. И въпреки че мисълта „повече не ме е грижа“ може временно да води до облекчение, в същото време може да стане причина да не се потърси адекватна помощ и качеството на живот бързо да се влоши.

Преодоляване на депресията

Винаги има надежда, че ще намерим сили да се преборим с депресията. Непосредствено след ларингектомията пациентите са претоварени от новите реалности и ежедневни проблеми. Често изпитват тъга по нещата, които са загубили, включително гласа си и доброто си здравословно състояния. Те освен това трябва да приемат много от своите трайни недъзи, включително невъзможността да говорят „нормално“.
Някои усещат, че трябва да направят избор между това да се поддадат на задълбочаващата се депресия или да станат активни и да се върнат към живот. Желанието за излекуване и за преодоляване на недъзите може се превърне в движещата сила, която да обърне тенденцията за „спускане по плоскостта“. Депресията може и да се повтори, което означава, че е необходима непрекъсната борба с нея.

Някои от начините, по които ларингектомираните и пациентите с рак на главата и шията могат да преодолеят депресията, са:

• Да избягват злоупотреба с вещества.
• Да потърсят помощ.
• Да се изключат медицински причини (напр. хипотиреоидизъм).
• Да вземат решение да бъдат активни.
• Стресът да се сведе до минимум
• Да опитат да бъдат пример за другите.
• Да се върнат към предишни хобита и занимания.
• При необходимост да приемат антидепресанти.
• Да търсят подкрепа от семейството, приятелите, професионалисти, колеги, други ларингектотомирани и групи за взаимопомощ.

Това са някои от начините за повдигане на духа:

• Взимане на участие в развлекателни мероприятия.
• Създаване на приятелства.
• Да се поддържа добро физическо състояние и активност.
• Реинтеграция в семейството и приятелските кръгове.
• Да се взима участие в доброволни начинания.
• Започване на начинания с ясна цел.
• Почивка.

Подкрепата на членовете на семейството и приятелите е много важна. Непрекъснатата ангажираност и приносът към живота на другите са одухотворяващи. Човек може да извлече сила от удоволствията, взаимодействието и въздействието върху живота на децата си и внуците си. Да бъдеш пример за децата и внуците си за това, как да не се предаваш пред несгодите, може да бъде силата, която да те кара да си активен и да се справиш с депресията.

Участието в занимания, които са доставяли удоволствие преди операцията, може да стане целта, която е необходима в живота. Участието в мероприятия, организирани от местния клуб на ларингектомираните, може да се окаже нов източник на подкрепа, съвети и приятелство.

От полза може да бъде да се потърси помощ от специалист по психично здраве като например социален работник, психолог или психиатър. Много е важно да е налице подкрепа от състрадателен и компетентен лекар и говорен рехабилитатор, които да бъдат посещавани редовно. Те ще помогнат на пациентите при нововъзникнали проблеми със здравето и говора и това допринася пациентите да се чувстват добре.

Споделяне на диагнозата с други хора

След поставянето на диагнозата рак човек трябва да реши дали да сподели това с други, или да го запази за себе си. Някои могат да решат да го запазят в тайна от страх от стигматизиране, отхвърляне или дискриминация. Други не желаят да изглеждат уязвими и слаби или да чувстват съжалението на околните. Независимо дали това е официално признато, или не, болните хора, особено тези с потенциално смъртоносно заболяване, са по-слабо конкурентоспособни в обществото и често умишлено или непреднамерено дискриминирани.
Някои може да се страхуват от това, че иначе състрадателни приятели и познати може да се отчуждят с цел да се защитят от преживяването на неизбежната загуба на близък или просто защото не знаят какво да кажат или как да се държат.

Запазването на диагнозата в тайна може да създаде емоционална изолация и бреме в момент, в който човек се изправя пред новата реалност без подкрепа. Някои може да споделят диагнозата с ограничен брой хора, за да пощадят останалите от емоционалната травма. Естествено да помолиш хората да запазят разстройваща информация в тайна, ги лишава от правото самите те да получат емоционална подкрепа и помощ.

Споделянето на информация със семейството и приятелите може да е трудно и е най-добре да стане по начин, който отговаря на способностите на индивида да се справя в трудни моменти. Най-добре е да се разговаря насаме, като всеки има възможност да задава въпроси и да изразява чувствата, страховете и тревогите си. Може да бъде по-лесно, ако новината се представи по оптимистичен начин, подчертавайки възможността за излекуване. Да се сподели с малки деца, може да бъде трудно и е най-добре да се направи според способностите им да разберат за какво става въпрос.

След операцията и особено след ларингектомия вече не е възможно диагнозата да бъде скрита. Повечето хора не съжаляват, че са споделили диагнозата си с останалите. Обикновено те откриват, че приятелите им не ги изоставят и получават подкрепа и насърчаване от тяхна страна, което им помага в трудните моменти. С това, че са открити и споделят диагнозата си, пациентите декларират, че не се срамуват и не се чувстват слаби заради заболяването си.

Ларигектомираните са малка част от хората страдащи от рак. И все пак те са уникална група, защото диагнозата им се вижда на шията им и се чува в гласа им. Те не могат да скрият факта, че дишат през трахеостома и че говорят със слаб и понякога механичен глас. И все пак тяхното оцеляване е доказателство, че е възможно да се води ползотворен и смислен живот дори след като е поставена диагнозата рак.

Грижи за любимия човек страдащ рак Да се грижиш се за любим човек, който страда от сериозно заболяване като рака главата и шията, е много трудно и може да бъде физически и емоционално обременяващо. Може да бъде изключително трудно да гледаш човек да страда, особено ако може да бъде направено малко, за да се обърне ходът на болестта.
Хората, полагащи грижи за болния, трябва да осъзнаят огромното значение на това, което правят, дори когато те не получават благодарност. Те самите често изпитват страх от смъртта на близкия човек и от това да живеят без него. Това много лесно води до тревожност и депресия. Някои реагират като отказват да приемат диагнозата и вярват, че близките им страдат от по-леко заболяване.

Тези, които се грижат за болните, често жертват своите нужди и спокойствие в името на пациентите. В много случаи те трябва да успокояват страховете на болните и да проявяват подкрепа към тях, въпреки че нерядко сами са обект на изблици на гняв, разочарование и тревожност. Тези изблици при пациентите с рак на главата и шията може да са още по-силни поради факта, че те много пъти имат трудности да се изразяват вербално. Близките на пациентите често потискат собствените си чувства и прикриват емоциите си, за да не разстроят болните. Това е много трудно и обременяващо.

Добре е болните и близките им да разговарят открито и честно и взаимно да споделят чувствата си, тревогите и стремежите си. Това може да е трудно за тези, които имат проблем с говора. В такъв случай комуникацията и вземането на решения е по-лесно, ако пациентите посещават лекар заедно с близките си.

За съжаление състоянието на хората, които се грижат за болните, често се пренебрегва, тъй като вниманието е насочено към пациента. От съществено значение обаче е нуждите на придружителите да не се пренебрегват. Физическата и емоционалната подкрепа от приятели, семейство, групи за подкрепа и специалисти по психично здраве може да бъде от голяма полза за тях.
Те могат да бъдат консултирани самостоятелно или в присъствието на други членове на семейството и/или на пациента. Трябва да имат също така време за себе си, за да „презаредят“ батериите си. Времето, отделено за собствените им нужди, може да помогне на болногледачите да продължат да бъдат източник на подкрепа и сила за своите близки и любими.

Някои „предимства“ на това да си ларингектомиран

За ларингектомираните има и някои „ползи“:

• Не хъркат.
• Имат извинение, за да не носят вратовръзка.
• Не усещат неприятни и дразнещи миризми.
• По-рядко страдат от настинки.
• Има по-малка вероятност да се задавят.
• По-лесно се интубират през стомата в случай на спешност.