Какво е рак на белия дроб?

Ракът на белия дроб се развива най-често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система – алвеоли, трахея или малките бронхиоли.

Различават се няколко типа рак на белите дробове. Образуванията са изградени от различни клетки и възникват в различни участъци на белия дроб. Най-общо се разграничават дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. Това е много важно, тъй като и прогнозата, и терапевтичното поведение при тях са различни.

Недребноклетъчен – около 85% от случаите на рак на белите дробове са от този тип. Той обединява няколко подгрупи:

• плоскоклетъчен – обикновено с централна локализация
• едроклетъчен
• аденокарцином – в повечето случаи периферен и най-често срещан при пушачи
• редки форми от рода на бронхо-алвеорален, разновидност на аденокарцинома

Дребноклетъчен рак – установява се при около 10-15% от пациентите с диагноза рак на белия дроб. Това е много агресивна форма, развива се много бързо: туморът нараства двойно за 30 дни, докато при другите фор- ми за подобно нещо са необходими три месеца и половина.

В национален и световен мащаб ракът на белите дробове е онкологичното заболяване с най-висока заболеваемост и смъртност. Въпреки тези факти диагнозата не е присъда. Съвременната медицина предоставя на пациен- тите разнообразни терапевтични възможности, чрез които може да се по- стигне контрол над болестта.

Десетилетия наред учените търсят причините за развитие на заболяването и разработват терапевтични алгоритми и алтернативи в лечението на рака на белите дробове. Доказано е, че в своята есенция ракът на белите дробове е с генетична основа. Това не означава, че той се унаследява. Това означава, че всички фактори, които имат отношение към развитието му, в крайна сметка оказват въздействие върху генетичната информация на клетката, предизвиквайки мутации и клетъчна злокачествена трансформ ация.

Причини

Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за натрупване на такива мутации. Замърсяването на въздуха с промишлени отпадъци, тежки метали, нормално присъстващи във въздуха газове като радон, радиоактивни еле менти и други са само малка част от факторите, за които се смята, че имат връзка с развитието на белодробен рак. Всички тези фактори действат в своята съвкупност на фона на генетична предразположеност (унаследени и натрупани мутации).

Признати и доказани рискови фактори са:

• Тютюнопушене – рискът от развитието на рака на белите дробове е право прапорционален на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години
• Вторично излагане на цигарен дим – пасивно пушене
• Излагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради
• Работа с азбест
• Фамилна анамнеза за рак на белия дроб
• Емфизем и други възпалително-деструктивни заболявания на дробовете

Медицинската общност се е съсредоточила върху установяването на гене- тичния профил на злокачественото заболяване и терапевтичното атакуване на туморите на молекулярно и генетично ниво. Това определя необходимостта от сформиране на интердисциплинарни експертни екипи в лечението на белодробния рак, което се реализира в комплексни онкологични центрове.

Симптоми

Какви може да са проявите на рака на белите дробове

Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, ко- гато те са налице, заболяването вече е в напреднал стадий.

• Поява на нова упорита кашлица, не- поддаваща се на лечение
• Промяна в характера на обичайната тютюнджийска или хронична кашлица
• Поява на кръв в храчките, дори и на малки количества
• Свиркане в гърдите
• Задух – в различна степен изразен и/или променен в сравнение с преди
• Пневмония поради запушване на бронх и насложена бактериална инфекция
• Плеврален излив
• Промяна в гласа – намалена сила (ин- тензитет) и височина (честота) поради засягане на т.нар. възвратен ларинге- ален нерв от туморния процес
• Болка в ръката или рамото поради ангажиране на нерви, когато процесът е разположен върхово в белите дробове
• Симптоми и признаци след метастазиране в зависимост от локализацията на метастазите.
  • При костни метастази:
    • болки,
    • патологични фрактури (счупвания)
    • потискане функцията на костния мозък.
  • При мозъчни метастази:
    • неврологична симптоматика,
    • главоболие и др.

• Паранеопластични синдроми  – поради произвежданото от тумора голямо количество активни субстанции и хормони, които имитират други заболявания и отвличат диагностичното внимание към друг вид патология.

Всички изброени симптоми и синдроми могат да имат съвсем различна причина за тяхната поява. Присъствието на един, два или повече от тях не поставя диагноза, а само насочва клиничното и диагностичното мислене към извършването на по специфични изследвания за уточняване на състоянието.

Даиагностика

Образните изследвания са първата, но недостатъчна стъпка към поставяне на диагноза рак на белите дробове. Докато рентгенографията е ориентировъчно изследване, скенерът (компютърната томография), магнитно-резонансната томография (МРТ) и позитронно-емисионната томография (ПЕТ/КТ) дават по-детайлизиран образ на структурите и процесите в гръдната клетка След локализирането на процеса и оценката на неговото разпространение в организма последната решаваща стъпка в диагностичния процес е биопсирането на достъпна формация и хистологичната оцен- ка на биопсичния материал от специалист патолог. Извършването на фибробронхоскопия с щипкова биопсия поне от 3 места дава доста- тъчно като количество и качество материал за извършването както на хистологични, така и на генетични изследвания, което има опре- делящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.

Процедури за диагностика:

• Клиничен преглед с физикално изследване
• Изследване на храчка – микроскопско и цитологично
• Кръвни изследвания – хематологични, биохимични и туморни маркери
• Рентгенография на бели дробове
• Компютърна томография
• Магнитен резонанс
• Бронхоскопия и биопсия
• Трансторакална биопсия за повърхностно разположени тумори
• Бронхиален лаваж
• Медиастиноскопия с биопсия на лимфни възли
• Торакоскопия
• Позитронно-емисионна томография
• Костно сканиране за изключване на метастази
• Туморен маркер – карциноембрионален антиген (СЕА)
• Спирометрия