Рак на белия дроб
Рак на белия дроб

Какво е рак на белия дроб?
Ракът на белия дроб се развива най-често в лигавицата на бронхите, но може да започне от всяко място на дихателната система – алвеоли, трахея или малките бронхиоли.
Различават се няколко типа рак на белите дробове. Образуванията са изградени от различни клетки и възникват в различни участъци на белия дроб. Най-общо се разграничават дребноклетъчен и недребноклетъчен рак. Това е много важно, тъй като и прогнозата, и терапевтичното поведение при тях са различни.
Недребноклетъчен – около 85% от случаите на рак на белите дробове са от този тип. Той обединява няколко подгрупи:
- плоскоклетъчен – обикновено с централна локализация
- едроклетъчен
- аденокарцином – в повечето случаи периферен и най-често срещан при пушачи
- редки форми от рода на бронхо-алвеорален, разновидност на аденокарцинома
Дребноклетъчен рак – установява се при около 10-15% от пациентите с диагноза рак на белия дроб. Това е много агресивна форма, развива се много бързо: туморът нараства двойно за 30 дни, докато при другите фор- ми за подобно нещо са необходими три месеца и половина.
В национален и световен мащаб ракът на белите дробове е онкологичното заболяване с най-висока заболеваемост и смъртност. Въпреки тези факти диагнозата не е присъда. Съвременната медицина предоставя на пациен- тите разнообразни терапевтични възможности, чрез които може да се по- стигне контрол над болестта.
Десетилетия наред учените търсят причините за развитие на заболяването и разработват терапевтични алгоритми и алтернативи в лечението на рака на белите дробове. Доказано е, че в своята есенция ракът на белите дробове е с генетична основа. Това не означава, че той се унаследява. Това означава, че всички фактори, които имат отношение към развитието му, в крайна сметка оказват въздействие върху генетичната информация на клетката, предизвиквайки мутации и клетъчна злокачествена трансформ ация.
Причини
Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за натрупване на такива мутации. Замърсяването на въздуха с промишлени отпадъци, тежки метали, нормално присъстващи във въздуха газове като радон, радиоактивни еле менти и други са само малка част от факторите, за които се смята, че имат връзка с развитието на белодробен рак. Всички тези фактори действат в своята съвкупност на фона на генетична предразположеност (унаследени и натрупани мутации).
Признати и доказани рискови фактори са:
- Тютюнопушене – рискът от развитието на рака на белите дробове е право прапорционален на броя изпушени цигари на ден и продължителността на навика в години
- Вторично излагане на цигарен дим – пасивно пушене
- Излагане на газ радон, който е нормален продукт от кръговрата на почвата и водата и се намира и в жилищните сгради
- Работа с азбест
- Фамилна анамнеза за рак на белия дроб
- Емфизем и други възпалително-деструктивни заболявания на дробовете
Медицинската общност се е съсредоточила върху установяването на гене- тичния профил на злокачественото заболяване и терапевтичното атакуване на туморите на молекулярно и генетично ниво. Това определя необходимостта от сформиране на интердисциплинарни експертни екипи в лечението на белодробния рак, което се реализира в комплексни онкологични центрове.
Симптоми
Какви може да са проявите на рака на белите дробове
Тъй като в началото ракът на белия дроб не показва някакви особени симптоми, ко- гато те са налице, заболяването вече е в напреднал стадий.
- Поява на нова упорита кашлица, не- поддаваща се на лечение
- Промяна в характера на обичайната тютюнджийска или хронична кашлица
- Поява на кръв в храчките, дори и на малки количества
- Свиркане в гърдите
- Задух – в различна степен изразен и/или променен в сравнение с преди
- Пневмония поради запушване на бронх и насложена бактериална инфекция
- Плеврален излив
- Промяна в гласа – намалена сила (ин- тензитет) и височина (честота) поради засягане на т.нар. възвратен ларинге- ален нерв от туморния процес
- Болка в ръката или рамото поради ангажиране на нерви, когато процесът е разположен върхово в белите дробове
- Симптоми и признаци след метастазиране в зависимост от локализацията на метастазите.
- При костни метастази:
- болки,
- патологични фрактури (счупвания)
- потискане функцията на костния мозък.
- При мозъчни метастази:
- неврологична симптоматика,
- главоболие и др.
- При костни метастази:
- Паранеопластични синдроми – поради произвежданото от тумора голямо количество активни субстанции и хормони, които имитират други заболявания и отвличат диагностичното внимание към друг вид патология.
Всички изброени симптоми и синдроми могат да имат съвсем различна причина за тяхната поява. Присъствието на един, два или повече от тях не поставя диагноза, а само насочва клиничното и диагностичното мислене към извършването на по специфични изследвания за уточняване на състоянието.
Даиагностика
Образните изследвания са първата, но недостатъчна стъпка към поставяне на диагноза рак на белите дробове. Докато рентгенографията е ориентировъчно изследване, скенерът (компютърната томография), магнитно-резонансната томография (МРТ) и позитронно-емисионната томография (ПЕТ/КТ) дават по-детайлизиран образ на структурите и процесите в гръдната клетка След локализирането на процеса и оценката на неговото разпространение в организма последната решаваща стъпка в диагностичния процес е биопсирането на достъпна формация и хистологичната оцен- ка на биопсичния материал от специалист патолог. Извършването на фибробронхоскопия с щипкова биопсия поне от 3 места дава доста- тъчно като количество и качество материал за извършването както на хистологични, така и на генетични изследвания, което има опре- делящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.
Процедури за диагностика:
- Клиничен преглед с физикално изследване
- Изследване на храчка – микроскопско и цитологично
- Кръвни изследвания – хематологични, биохимични и туморни маркери
- Рентгенография на бели дробове
- Компютърна томография
- Магнитен резонанс
- Бронхоскопия и биопсия
- Трансторакална биопсия за повърхностно разположени тумори
- Бронхиален лаваж
- Медиастиноскопия с биопсия на лимфни възли
- Торакоскопия
- Позитронно-емисионна томография
- Костно сканиране за изключване на метастази
- Туморен маркер – карциноембрионален антиген (СЕА)
- Спирометрия