Стадии на рак на дебелото черво

Колоректалният карцином не е едно, а повече от 10 различни заболявания, обединени под общото наименование Рак на дебелото черво. От анатомична гледна точка дебелото черво се състои от различни части, всяка от които може да бъде засегната от онкологично заболяване със специфична хистологична характеристика.

Видът на туморите, стадият на заболяването, възрастта и придружаващите заболявания на пациентите са основните показатели, спрямо които се изготвя индивидуална терапевтична стратегия от специалистите.

Симптоми, Симптомите на колоректалния рак могат да бъдат:

Диария, запек или чувство, че изхождането е частично
Светло червена или много тъмна кръв в изпражненията
Промяна в изпражненията – стават по-тесни или по-тънки от обикновено
Дискомфорт в корема, като чести газове, подуване и болки
Загуба на тегло без определена причина
Анемия с дефицит на желязо
Постоянна умора

Тези симптоми могат да са сигнал за други неонкологични заболявания. За да се постави диагноза за рак на дебело черво те трябва да възникнат внезапно и да са променливи. Както и при други онкологични заболявания, ако бъде открит в ранен стадий, ракът на дебелото черво може да бъде излекуван. При наличие на един или повече от посочените симптоми е необходимо да се консултирате с гастроентеролог, който да назначи допълнителни изследвания.

Рискови фактори

Честотата на колоректалния рак варира за различните нации. Тези вариации се дължат както на специфики в националните регистри, статистическите данни, популационния генофонд, организацията на здравеопазването, така и на медицинската култура и начина на живот. В своята същност заболяването има генетична основа. Това не означава, че пациентите с колоректален рак винаги унаследяват заболяването. При сравнително малък процент от болните има наследствена предразположеност за рак, която увеличава риска за развитие на колоректален рак, но не предопределя появата му. При мнозинството от пациентите генетичните дефекти са десетки, дори стотици и се натрупват цял живот. В своята съвкупност генетичните мутации водят до злокачествена трансформация на клетките.

Полипите

са образувания по вътрешната повърхност на дебелото черво. Те могат да имат различна форма и големина. С времето (месеци, години) клетките по повърхността на полипите могат постепен- но да придобият характеристики, различни от тези на нормални- те клетки.

Злокачествената трансформация на тези клетки намира израз в тяхното неконтролируемо делене и развиването на способност за навлизане в стената на червото и разпространение в организма както на съседни на първичното огнище места, така и на далечни локализации чрез кръвообращението и лимфата.

Диагностика и скрининг

Най-пълна информация от диагностичните методи дава извършването на колоноскопия и вземането на биопсия от суспектни (подозрителни) лезии по вътрешната повърхност на дебелото черво, както и премахването на полипи и тяхното хистологично изследване.

Образните изследвания, каквито и да са те, имат уточняваща разпространението на заболяването роля. Те не могат да докажат категорично произхода на туморите или да конкретизират тяхната хистология, което има определящо значение за оформянето на индивидуален терапевтичен план за пациентите.

Изследването на туморни маркери единствено допълва процеса на диагностично доуточняване. От една страна, туморните маркери могат да се завишат и при неспецифични възпалителни процеси по хода на храносмилателния тракт. От друга страна, за част от болните те могат и да не са наднормени и да не са показателни за развитието на онкологично заболяване. В повечето случаи маркерите имат значение в контекста на динамичното им регулярно проследяване в хода на терапевтичния процес за оценка на терапевтичното повлияване.

Образните изследвания като ПЕТ-КТ скенер и компютърна томография позволяват на лекарите точно да локализират рака, както и да преценят дали има местастази в други части от тялото.

Стадии

Лекарите използват диагностичните изследвания, за да определят стадия на болестта, съответно стадирането може да не е пълно докато не приключат всички изследвания. Информацията за стадия помага за изготвянето на лечебния план на пациента и за прогнозата на заболяването. Съществуват различни системи за стадиране за различните видове рак.

Лечение

Oпределянето на стадия на заболяването се осъществява в повечето случаи след извършване на оперативна интервенция, хистологична оценка на отстранения тумор и лимфни възли и вземане предвид данните от образните изследвания за разпространението на заболяването в организма. Стадиите са номерирани от I до IV със съответни подстадии.

От значение за терапията и прогнозата е това колко дълбоко в стената на червото е прораснал туморът, засег- нал ли е органи в съседство, регионални или далечни лимфни възли и др. Ето защо отстраняване на лимфните възли по време на операция е от особено значение за вземането на най-адекватно решение за терапевтично поведение при тези болни.

Прилагането на химиотерапия и лъчелечение може да стане пред оперативно и следоперативно при съответните индикации за тези видове терапия.

TNM система за стадиране

TNM системата е един от начините, който лекарите използват, за да опишат стадия на заболяването. Лекарите използват резултатите от диагностичните изследвания , за да отговорят на следните въпроси:

Тумор (Т) : Туморът нараснал ли е в стената на колона или ректума? Колко слоя на стената са засегнати?
Лимфни възели(N) : Засегнал ли е туморът лимфните възли? Ако е така, къде и в каква степен?
Метастази (M) : Метастазирал ли е ракът и в други части на тялото? Ако да, къде и в каква степен?

Резултатите се комбинирани, за да се определи стадия на рак на всеки пациент.

Съществуват 5 стадия: стадий 0 (нула) и стадии от I до IV. Стадият предоставя общ начин за описание на раковото заболяване, за да могат лекарите, работейки заедно да определят най-доброто лечение.

Тумор (Т)

Според TNM системата буквата Т плюс буква или номер от 0 до 4 се използва, за да се опише до колко първичният тумор е прорастнал в стената на дебелото черво. Някои стадии са разделени на по-малки групи, което помагат да се опише тумора по-подробно.

TX : Първичният тумор не може да бъде оценен
T0 : Няма доказателство за наличие на тумор в колона или ректума
Tis : Нарича се карцинома ин ситу. Раковите клетки се намират само в епитела или ламина проприя, които представляват горните слоеве на вътрешността на колона или ректума.
T1 : Туморът е прорастнал в субмукозата, което е слоя намиращ се под мукозата или лигавицата на дебелото черво.
T2 : Туморът е прорастнал в мускулния слой на стената на дебелото черво, който е по-дълбок , по-плътен и който отговаря за съкращаване на мускулатурата за червото и изтласкването на чревното съдържание.
T3 : Туморът е прорастнал в мускулния слой и в субсерозата, което представлява тънък слой от съединителна тъкан или е прорастнал в околните тъкани на колона или ректума.
T4a : Туморът е прорастнал до повърхността на висцералния перитонеум, което означава, че е нарастнал извън границите на дебелото черво.
T4b : Туморът се е разрастнал към други органи или структури.

Лимфни възли (N)

Буквата N в TNM системата обозначава лимфните възли. Лимфните възли са малки органи с бобовидна форма, които са разположени по цялото тяло и помагат на организма да се бори с инфекциите, като част от имунната система. Лимфните възли, разположени в близост до колона и ректума се наричат регионални лимфни възли. Всички останали са далечни лимфни възли, намиращи се в други части на тялото.

NX : Регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени.
N0 (N + нула) : Няма резсейки в регионалните лимфни възли.
N1a : Има открити туморни клетки в 1 регионален лимфен възел.
N1b : Има открити туморни клетки в 2 или 3 регионални лимфни възли.
N1c : Има малки възли, съставени от туморни клетки, които са открити в структурите в близост до колона, но не изглежда да са лимфни възли.
N2a : Има открити туморни клетки в 4 до 6 регионални лимфни възли.
N2b: Има открити туморни клетки в 7 или повече регионални лимфни възли.

Метастази (М)

Буквата М в TNM системата описва рак, който се е разпространил в други части на тялото, например черния дроб или белите дробове. Това се нарича далечни метастази.

MX : Не могат да бъдат оценени далечни отчетени метастази.
M0 ( M плюс нула): Болестта не се е разпространила в други части на тялото.
M1a : Ракът е метастазирал в една част на тялото извън клона или ректума.
M1b : Ракът е метастазирал до повече от една част на тялото извън колона или ректума.

Степен на диференциация (G)

Различните видове тумори се определят и според тяхната степен на диференциация (G), която показва до колко туморните клетки изглеждат като здрави, погледнати под микроскоп. При изследването на туморната тъкан лекарят я сравнява със здрава тъкан. Тя обикновено съдържа много видове клетки, групирани заедно.

Когато туморът изглежда много подобен на здрава тъкан и съдържа различни групирания от клетки се нарича високо диференциран тумор. Ако туморната тъкан изглежда много различна от здравата, това се нарича нискодиференциран тумор. Това определяне на рака може да помогне на лекарите да предвидят колко бързо ракът ще се разпространи. Като цяло колкото по-високодиференциран е тумора, толкова е по-добра прогнозата.

GX : Степента на диференциация не може да бъде установена.
G1 : Клетките много наподобяват здрави клетки (високодиференцирани).
G2 : Клетките наподобяват здрави клетки (умерено диференцирани).
G3 : Клетките наподобяват все по-малко на здрави клетки (нискодиференцирани).
G4 : Клетки почти не приличат на здрави клетки (недиференцирани).