Грижи за филтърa (обменник на влага и топлина)

Какво е филтър (обменник на влага и топлина)?

Филтърът (HME – обменник на влага и топлина) функционира, като се залепя плътно за кожата около трахеостомата и я покрива. Освен че по този начин филтрира прах и други по-големи частици във въздуха, той запазва влагата и топлината в дихателните пътища, предотвратява загубата им и добавя съпротивление на дихателния поток. Така филтърът помага температурата, влажността и чистотата на вдишвания въздух да се възстановят на нивата преди ларингектомията.

Предимства на филтърa

Използването на филтри е от голямо значение.Могат да се поставят на трахеостомната канюла или на трахеостомен бутон. Когато не се използват канюла или бутон, филтърът се закрепя на специална лепенка, която се поставя около трахеостомата. Филтрите са направени така, че да се сменят всеки ден. Пяната в касетата е третирана с препарати, които имат антимикробно действие и запазват влагат в дробовете.
Те не могат да се мият и да се ползват повторно, защото тези препарати с течение на времето и при намокряне губят свойствата си. Филтърът улава топлия влажен въздух от белите дробове при издишване. Той е импрегниран с хлорхексидин (антибакте риален препарат), физиологичен серум (NaCl), калциев хлорид (улавя влагата), активен въглен (абсорбира пушека) и се ползва само 24 часа, след което се изхвърля.

Предимствата на филтъра са, че увеличава влажността на въздуха в дробовете (по този начин намалява образуването на мускус – храчки), намалява вискозитета (гъстотата) на секретите в дихателния път, намалява вероятността за образуване на тапи и възстановява нормалното съпротивление на дихателните пътища, като по този начин възстановява белодробния капацитет.

Освен това има специални електростатични филтри, които намаляват вдишването (както и издишването – предаването) на бактерии, вируси и полени. Намаленото количество на инхалирани полени по време на сезона на алергиите намалява дразненето на дихателните пътища. Използването на филтър може да намали риска от предаване на вирусни и бактериални инфекции особено в затворени помещения и в обкръжението на много хора.

Ефекти на филтъра върху дишането при ларингектомирани

Премахването на ларинкса влошава дишането, тъй като въздухът вече не премината през носа, който овлажнява, затопля и филтрира вдишвания въздух. Освен това поради отстраняването на съпротивлението на горните дихателни пътища и поради намаляването на дължината на дихателния път до белите дробове се намаляват усилията, необходими за осъществяване на вдишването.
Това означава, че на ларингектомираните не се налага да полагат усилия, за да преведат въздуха през горните дихателни пътища (ноздри, носна кухина, гърло) и затова техните дробове не се разгъват в същия обем като преди операция. В такъв случай, ако ларингектомираният не прави специални упражнения, капацитетът на белите дробове се намалява. Филтърът повишава съпротивлението и усилията за вдишване и запазва белодробния капацитет.

Как се поставя лепенката (основата) за филтъра

Удължаването живота на тази лепенка зависи не само от това, как тя се залепя, но и от това, как се премахва предишната, как се почиства кожата и как се нанася лепилото за новата. Много е важно кожата да се обработва внимателно.

При някои пациенти формата на стомата е такава, че поставянето и залепянето на лепенките е трудно. Лепенките са няколко вида. Говорните рехабилитатори могат да препоръчат коя е подходящата. Изборът ѝ може да бъде резултат и на опит-грешка. С течение на времето, след като постоперативният оток намалее, стомата променя формата и размера си, поради което може да се наложи да се смени и лепенката, която се използва.

Как се използва автоматичната говорна клапа

Автоматичната клапа позволява да се говори, без да се налага с пръст да се запушва трахеостомата (или филтърът), за да се насочи въздухът към говорната клапа. Това устройство освобождава ръцете и улеснява способността за изпълнение на професионалните и ежедневните дейности. Трябва да се знае, че използването на автоматичната клапа изисква по-голяма сила на издишване, което може да доведе до разлепване на лепенката, за която той е прикрепен.
Разлепването може да се предотврати, като се намали силата на издишване чрез по-бавно, по-тихо (почти като шепнене) говорене и като се поема въздух на всеки 5 – 7 думи. Когато е необходимо да се повиши тон, е добре клапата да се придържа с ръка. Освен това е хубаво тази клапа да се сваля преди изкашляне.

Филтърът на автоматичната клапа също трябва да се сменя редовно (на всеки 24 часа или по-често, ако е зацапан с мукус). Ако клапата се използва правилно и се мие редовно, то тя може да се използва дълго време (6 месеца до година). При първоначалното ѝ поставяне тя трябва да се настрои според особеностите на говора и дишането на пациента. Детайли за това, как се използва и какви грижи са необходими за нея, има в упътването.

Най-важното нещо е да се научи как да се говори с клапата, без да се разлепва лепенката. С използването на диафрагмално дишане се увеличава количеството на издишания въздух, което намалява усилията и увеличава броя на думите, които могат да се изрекат на един дъх. Този метод не позволява на лягането в трахеята да се повиши дотолкова, че да се разлепи лепенката. Усвояването на този начин на говор може да отнеме време и изисква търпение и помощ от опитен гласов рехабилитатор.

Много е важно лепенката, върху която се закрепя клапата, да се поставя по начина, който е описан в частта грижи за филтъра

Как да покрием, скрием филтъра

След ларингектомия хората дишат през трахеостомата, която представлява отвор на шията. Повечето пациенти поставят филтър на стомата, за да се пречиства, затопля и овлажнява въздухът, който дишат. В такъв случай стомата изпъква и ларингектомираните имат избор да покрият видимия филтър с някаква дреха, шал или бижу или пък да го оставят да се вижда.

За и против двата варианта

Ако филтърът се покрива допълнително, то дишането може да стане по-трудно. Ако не се закрива, то има лесен достъп до стомата, за да може тя да се почиства и поддържа и бързо и лесно може да се свали филтърът, в случай че има позив за кашлица или кихане. Последното настъпва внезапно и ако филтърът не се свали бързо, то той може да се запуши със секрети.

В случай че стомата е открита и видима, то причината за слабия и дрезгав глас на ларингектомираните е очевидна за околните и ги кара да се заслушат внимателно. Осен това в случай на спешност, налагаща изкуствено дишане, веднага става ясно, че пациентът е с променена анатомия и отстранен ларинкс. В противен случай може да се опитва изкуствено дишане през носа или устата.

Демонстрирайки стомата, става ясно, че пациентът се е борил с рак на ларинкса и сега продължава живота си въпреки недъга. Въпреки че в обществото има много хора, борили се с рак, те остават неизвестни поради липса на промяна във външния им вид.

Тези, които прикриват трахеостомата, като я покриват с шал или нещо друго, обикновено го правят, за да не разсейват околните или за да не им правят неприятно впечатление. Те освен това не искат да излагат на показ никакви деформации на шията и искат да са незабележими и да изглеждат нормално. Жените, които са по-загрижени за външния си вид, по-често закриват трахеостомата. Някои смятат, че фактът, че са ларингектомирани, е незначителна част от това, което те представляват като личности, и не искат да го „рекламират“.

И в двата случая има предимства и недостатъци и окончателният избор зависи от отделния човек.