Кризите в живота

Въведение

Всички ние имаме амбицията да живеем нашия живот в равновесие и искаме да имаме контрол над нещата, които ни се случват. Можем да сравним нашата амбиция с равновесието. Ако някои леко ни тласне, ние незабавно, с леки движения търсим начин да си възстановим равновесието. Колкото по-силно ни бутат, толкова по-силно ние се олюляваме и толкова по-трудно ни става да възстановим равновесието си. В ежедневния живот ние не мислим много за това. Загубата на равновесие е част от живота.

Стресът понякога обаче, е толкова голям и събитията така бурни, че ни става много трудно да върнем нашето състояние на равновесие. Ние загубваме контрол и свършваме с криза.

Думата “криза” идва от гръцкия език и означава внезапна, неочаквана промяна, бедствен обрат на събитията или нарушения. Днес думата “криза” се използва най-вече за описване на начина на реакция на събития, които водят до внезапни и неочаквани промени.
Събитията не е нужно да бъдат негативни, но по-скоро, да носят заплаха. Събитията, които отключват кризисни ситуации могат да бъдат от различен характер. Всички ние сме се срещали много пъти с тях. Те могат да бъдат свързани с нормалния начин на живот, с раждането на деца, с растежа на децата, с остаряването или със смъртта на някого.

Ако събитието е заплашително и води до чувство, че сме изоставени, до чувство на тъга, отчаяние, празнота, ярост, безсмислие, страх, несигурност, хаос и чувство, че сме загубили контрол, то ние сме попаднали в кризисна ситуация.

Когато се чувстваме заплашени от нещо, всички реагираме по подобен начин. Не по един и същ начин, но по подобен начин. Ние също мобилизираме силите си за да се защитим от заплахата. Всички правим това по подобни начини. Ние си създаваме стратегия и избираме техниките за овладяване на ситуацията.

Протичане на кризата

Кризата е процес, през който всеки от нас преминава. Добре е да познаваме протичането на кризата и различните фази на процеса за да ги различаваме и да бъдем способни да разбираме нашите собствени реакции. Протичането на кризата обикновено се разделя на четири фази – фаза на шок, фаза на отговор, работна фаза и фаза на преориентиране.

Фаза на шок

Отначало всичко изглежда напълно недействително. Цялата ни енергия отива в опити да открием нашето местоположение в живота. Гледани отстрани ние можем да изглеждаме спокойни, почти равнодушни, но зад фасадата цари хаосът. В този момент мозъкът е блокиран и не е способен да приема информация.

Фаза на отговор

Не след дълго фазата на шока преминава в една по-малко хаотична, но по-болезнена фаза – фазата на реакция. Ние съзнаваме ситуацията и изпитваме силно отчаяние. Опитваме се да намерим смисъл в хаоса, правим опити да се срещнем с роднини. Не е рядко и чувството на вина.

Работна фаза

Болезнените чувства отминават и се заместват от конструктивно мислене. Ние отново започваме да гледаме напред.

Фаза на преориентиране

В последната фаза си възвръщаме известен контрол над ситуацията. Ние сме способни да гледаме на живота и неговите бъдещи възмож- ности по-положително. Защитни и предпазни механизми По време на острата фаза се проявяват различни защитни механизми.
Тези реакции са напълно естествени и необходими. Те са проява на нашия опит да намалим заплахата от ситуацията. Защитните механизми ни помагат постепенно да осъзнаем положението, в което се намираме и да получим сила, с която да превъзмогнем новата ситуация.

• Ние отказваме да приемем, това което се е случило – “не, това не е възможно”. (Отрицание)
• Поставяме отговорността за случилото се на нещо или на няко- го другиго. (Конкретизиране/Проектиране).
• -Опитваме се да спорим срещу очевидното. (Осмисляне).
• Появяват се мисли и чувства, характерни за минали периоди на развитие; можем да искаме другите да решават вместо нас или имаме изблици на неконтролируема ярост и пр. (Отстъпване).
• И накрая идват реакциите, които показват, че не изразяваме своите чувства – ние ги потискаме и се изолираме несъзнателно или съзнателно. (Изолация/потискане на чувствата).

Кризисните реакции и защитните механизми не винаги са така ясни и различните фази могат да преминават една в друга в двете посоки, както напред, така и назад. Ако ние ги познаваме е по-лесно да разберем какво става с нашите емоции и чувства.

Протичане на кризата по време на заболяване

Поставянето на диагноза “рак” почти винаги води до кризисна ситуация. Да знаете, че имате рак е заплашителна ситуация. Думата рак носи голям товар. Тази дума се свързва с идеята за страдание и смърт, макар с разума си да знаем, че не трябва да е така. Всеки, на когото е била поставена диагноза “рак” се вижда в началото на един дълъг и тъмен тунел. Но ние можем да го преминем. Опитът на други хора е доказателство за това.

Протичането на кризата изглежда подобно при много пациенти. В първата фаза всичко е нереално. Вие стоите извън себе си. Мислите си, че сънувате. Мислите се лутат произволно. Вътре във вас цари хаос. Имате чувството, че сте най-самотния човек на света.

Не можете да си спомните какво всъщност ви каза лекарят. Като че ли той говореше за някой друг. Един пациент описа това така: “Мисля, че думата рак изтри всичко друго в мозъка ми. Само тази дума се впи в съзнанието ми, всичко останало, което лекарят каза беше изтрито.”

Успокояващите думи не помагат. Но вие имате нужда от някой, който да ви прегръща, някой, който да ви обича. Това, което е било очевидно в живота, вече не е очевидно. Можете да имате чувства на вина и наказание, празнота и силен гняв. Можете да продължавате да питате “Защо точно на мен…?” Този хаос ражда страха.

Когато шокът отмине, често следват чувства на тъга, бяс и силен гняв. Не рядко се появяват и нарушения в съня, дишането и виене на свят.

Дълбока вътрешна скръб или “болка в душата” могат да се появят, когато най-малко ги очаквате. Можете да се мятате между надеждата и отчаянието. Животът не е както преди. Вие си мислите, че повече не можете да правите планове за бъдещето. Може би търсите смисъл в хаоса. По време на тази фаза хората често имат нужда да говорят за своето заболяване и да има някой, с когото да споделят своя товар.

Защитните механизми ни помагат, защитават ни и ни предпазват от ситуации, които ни връхлитат и които ни е твърде трудно да приемем из- веднъж. Отначало много хора отказват да приемат диагнозата или са склонни към самозаблуда – “Тестовете трябва да са били объркани” или “Ракът е болест, която засяга други хоране мен.”

Можете да се опитате да спорите срещу очевидното и да търсите други причини, поради които диагнозата не може в действителност да бъде вярна.

Не рядко вие обвинявате хората около вас в небрежност или решавате, че лекарят е некомпетентен. Съзнателно или несъзнателно вие можете да се изолирате и да не изразявате чувствата си. Можете да бъдете удовлетворен, ако оставите другите да вземат решения вместо вас. Неконтролирани изблици на ярост и тъга също могат да се появят.

Но протичането на кризата има също и работна фаза и фаза на преориентиране. Нашето желание за живот ни кара да мобилизираме непознати вътрешни сили. Ние използваме различни стратегии с цел да превъзмогнем вътрешния и външния стрес, да си върнем равновесието и увереността в себе си.

За много хора обаче, болестта рак е придобила значение на нещо положително, защото чрез нея те са осъзнали своята вътрешна сила. Те са придобили променено отношение към живота и нова охота за живот. Някои хора са изразили това така:

“Мисля, че ми беше даден втори шанс. Шанса за нов живот.”

“Може би моя живот изглежда ограничен, тъй като не мога да правя всичко, което искам и понякога не се чувствам съвсем добре, но всъщност той не е ограничен, защото е много интензивен. Всичко е ускорено.”

Това, което изпитваме в една криза, свързана с болест, е нещо, което никой не може да забрави.

То учи всички нас на това, което наистина трябва да осъзнаем; че животът не продължава Безкрайно, и че всеки ден е ценен. То ни учи, че тук и сега имат значение. Съдържанието на живота е по-важно от неговата продължителност.

Справяне с криза

На китайски думата “криза” се пише със символа за “опасност” и сим- вола за “възможност”.

“Справяне” отчасти означава да си способен да овладееш своите пре- живявания, отчасти да можеш да промениш една ситуация или да се приспособиш към промяната. Независимо дали вие сте пациент, роднина или близък приятел, вие мобилизирате вашите вътрешни сили за да решите бързо и успешно проблема. Но тук не става дума само за изправяне лице в лице с дадена опасност. Също толкова важно е да съзрете възможностите; възможностите в променената ситуация.

Има много различни начина да се справите с една кризисна ситуация също така има и много различни стратегии за овладяване на положението. Най-важното нещо е всеки да открие този път, който най-много му подхожда.

Беседите и релаксацията например, са два различни пътя, чрез които човек може да открие голяма наслада в ежедневния живот. Те също могат да осигурят подкрепа по време на криза, когато ние искаме да надвием вътрешния и външния стрес.

Беседите

Да можете да говорите с някого поверително, да сте способни да описвате вашите чувства и реакции открито за голям брой пациенти е необходимо условие за да въведат в ред своите преживявания. Много пациенти, болни от рак считат, че е важно да споделят мисли и чувства с други болни от рак. Те искат да чуят как други хора, които са били в същото положение, са се справили успешно с тази ситуация. Само човек, който самия е имал рак може да разбере преживяванията, които диагнозата, болестта и лечението носят със себе си.

Релаксация (отпускане) – тялото

Заплашителните ситуации означават напрежение. Гърбът ни боли, стяга ни в тила и всеки мускул в тялото е напрегнат. Постоянно напрегнатите мускули, освен много други неща, могат да доведат до главоболие и мускулни болки. С помощта на релаксацията обаче вие можете не само да осъзнаете по-добре тялото си, но можете да намерите един много добър начин да намалите напрежението.

Релаксация – мисли и чувства

С използването на звук и/или картини човек може да постигне отпускане и голям покой в будно състояние без да е необходимо да спи.

Да седите във вечерната тишина, да се отпускате със затворени очи, да извиквате образа на нещо положително и приятно и да мислите за него, е техника, която е била прилагана още в древността.

Да извикате образ, като го направите видим в съзнанието си, понякога се означава като визуализация. Слушането на музика е друг добре известен метод, който човек може да използва за да намери вътрешен покой.

Има много различни начини “да се срещнете със себе си” по време на едно спокойно отпускане (релаксация). През последните няколко десетилетия все повече хора започват да използват източни техники като медитация и йога. Молитвата има, в известен смисъл, същата цел.

Взаимоотношения

Ние имаме нужда някой да бъде до нас по време на криза. Връзките с другите хора са важни. Самотата понякога ни прави слаби и уязвими. Не винаги имаме нужда от много думи, но близостта на приятел и човек, който да ни изслуша са важни. Много връзки се задълбочават при кризисни ситуации. Не всеки обаче може да използва близостта си с друг човек.

Не всеки общува открито със своите роднини, което обяснява защо кризата може понякога да доведе до конфликт.

За пациентите има много възможности да поговорят с някого от болничния персонал. На роднините в този смисъл е много по-трудно.

Приятелите са другата страна по време на криза. В момент на криза много хора разкриват едно ново лице на своите приятели. Някои хора установяват, че се появяват нови приятели, а други, че някои от старите им приятели изчезват. Много често това става, защото техните приятели не знаят какво да кажат или да направят и често се страхуват да говорят за рака. Някои стоят настрана, защото погрешно смятат, че ракът е заразен.

Когато приятелите не се обаждат често на болния той понякога се чувства изоставен, въпреки, че това обикновено е резултат от факта, че болния има напълно нова и различна нужда от контакти, в сравнение с времето преди да заболее. Пациентите, които имат енергията да се срещат със своите приятели трябва да обяснят това и да вземат инициативата сами да осъществят връзката.

В отношенията в една двойка сексът и съжителството могат да бъдат засегнати, ако двамата не могат да говорят помежду си по трудните въпроси.

Сексът и съвместния живот

Сексуалността не е еднозначна с половата активност (половото сношение). Нежността и близостта са важни елементи на половия живот. Нашата нужда от сексуалност се влияе от нашето здраве. За да изразим нашите чувства е необходима, както физическа, така и умствена енергия.
Умората, болката, гаденето и другите симптоми, както и загрижеността за семейството, работата и бъдещето са примери за неща, които изискват от нас енергия. Когато сме болни, ние често се чувстваме отхвърлени и съвсем не привлекателни като полов партньор. В резултат на това ние можем да се изолираме ида отхвърлим нашата нужда от нежност, близост и приятелство.

Може би много хора смятат, че въпросите, засягащи съвместния живот имат малка важност в борбата с едно сериозно заболяване, но понякога, въпреки болестта, може да се почувства една по-силна нужда от обикновено. Ние искаме да бъдем приети, както физически, така и умствено. В една кризисна ситуация, когато нашето съществувание е застрашено и ние размишляваме за смисъла на живота, потребността от обич и сигурност са огромни.

Често неправилно се приема, че например, възрастните хора нямат нужда от полово общуване. Но съвместния живот, с всичко, което обхваща, със сигурност може да придаде неочакван привкус на живота дори и човек да е на 80 години и да е болен от рак.

Проблемите, свързани със съжителството се появяват по-рядко в резултат на заболяване. По-често проблемът съществува от по-рано, но изпъква по-ясно по време на болестта. Качеството на половите отношения след поставянето на диагнозата “рак” повече зависи от предишното качество на връзката, отколкото от други фактори.
Да можем да общуваме, като се престрашим да говорим открито и искрено с нашия партньор става дори по-важно от факта, че сме болни, защото по този начин се избягват недоразуменията и страховете. Това е нещо, което има значение не само за половите отношения, но и въобще за изграждането на добри взаимоотношения.

Променената външност и изглед на тялото в резултат например на хирургично премахната гърда, колостомия, ампутиран крак, плешивост поради химиотерапия, силна загуба на тегло и пр., могат да извикат чувство на свитост и срам поради това, че сте “осакатен”. В една връзка много недоразумения могат да бъдат избягнати чрез искреност и съпричастно отношение, например, страх на пациента, че неговия партньор ще приеме тялото му за непривлекателно, което може да съ- буди усещане, че е отхвърлен или чувство на самопрезрение.

Така, че нашият партньор може да използва възможността, докато сме в болницата, да види раната или стомата.

Страхът на партньора, че може да нарани пациента с близостта си или страха, че може да го травматизира физически по време на полово сношение също може да бъде избягнат в открит разговор. За човек, който няма партньор страхът, че може да бъде отхвърлен може да бъде доста силен. Откритостта, дори да изглежда трудна, често е най- доброто нещо в тези случаи.

Медицинското лечение на рака обикновено не повлиява директно способността или желанието за полово общуване. Поради това много хора могат да открият, че стреса, който носят болестта и лечението ги прави по-уморени от обикновено. Различните видове лечение имат различно действие и различните пациенти реагират различно, както и имат различни видове нужди.

Химио- и лъчелечението могат, далеч не винаги, обаче, да окажат въздействие върху функцията на половите органи, т. е. плодовитостта и способността/желанието за полово общуване (потентност), както при мъжете, така и при жените. Страничните действия, които могат да се появят зависят от вида на приложеното лечение, възрастта на пациента и общото състояние на здравето.

Ако мислите за ефекта на лечението върху вашия полов живот непременно се консултирайте с вашия лекар или сестра преди да започне лечението. Необходимо е да бъдете добре подготвени и запознати с проблемите, които могат да възникнат и най-простия начин да се справите с тях е тази подготовка.

Нашата нужда от полова активност намалява, когато нямаме физическа и умствена сила и енергия, но нашата потребност от нежност, близост и топлина винаги съществуват. Една ласка, ръка, която да подържим, някой в когото да се гушнем изискват близост и нежност и означават топлина и сигурност за пациента и неговия партньор.