Лимфедем-стадии, нежелани реакции

Видове

При пациентите с рак на главата и шията може да се развият два различни вида лимфедем:

  • външен – видим оток на кожата и меките тъкани
  • вътрешен – оток на лигавицата на фаринкса и ларинкса

Стадии

Лимфедемът обикновено започва бавно, постепенно се засилва, рядко е болезнен и води до дискомфорт под формата на усещане за тежест, неопределена болка и изменения по кожата. Лимфедемът има няколко стадия:

  • Стадий 0: латентен стадий – при оглед или палпация няма оток.
  • Стадий 1: натрупване на богати на белтъци течности, което се изявява с оток, който се облекчава в изправено положение.
  • Стадий 2: прогресивен оток с разрастване на съединителната тъкан (фиброза).
  • Стадий 3: липсва оток, но има фиброза, склероза и кожни промени.

Нежелани реакции

Лимфедемът в областта на главата и шията може да доведе до различни оплаквания:

  • Проблеми с дишането.
  • Влошаване на зрението.
  • Двигателни ограничения (ограничена подвижност на врата, на челюстта – тризъм и стягане на гърдите).
  • Нарушена сетивност.
  • Проблеми с гласа, говора и преглъщането (невъзможност да се използва електроларинкс, нарушена артикулация, изтичане на слюнки и храни от устата).
  • Емоционали проблеми (депресия, отчаяние, чувство за срам).

За щастие с течение на времето лимфната система намира нови пътища за дренаж и обикновено отоците намаляват и изчезват. Има специалисти (обикновено физиотерапевти) в лечението на отока, които могат да помогнат да се подобри дренажът и отоците да изчезнат по-скоро. А това помага и да се предотврати настъпването на фиброза.

Схващането на врата и отока вследствие на лимфедема обикновено се подобряват с течение на времето. Възстановяването на лимфния дренаж може да се ускори с помощта на гравитацията, ако горната част на тялото е поставена на високо по време на сън. Специалист в областта на лечението на лимфедема може да обучи пациента на масажни техники, които да подобрят дренажа и да намалят отока. Това обикновено е лек, нежен масаж на кожата. Движението и гимнастиката също подпомагат лимфния дренаж.
Физиотерапевтът може да ви покаже упражнения, които подобряват подвижността на врата. Може да препоръча нееластични превръзки или компресионни облекла, които да се носят у дома. Те прилагат лек натиск върху засегнатите области с цел подобряване на дренажа и предотвратяване натрупването на течности. Прилагането на тези превръзки трябва да става така, както е препоръчал специалистът. В зависимост от разположението на отока те се поставят по такъв начин, че да не се стигне до усложнения в резултат на прекалено силен натиск.

Освен това има и упражнения, които могат да намалят схващането на врата и да увеличат обема на движенията. Тези упражнения трябва да се правят през целия живот, за да се запази добрата подвижност. Това важи особено в случаите, когато схващането е в резултат на лъчелечение. От голямо значение е помощта на опитен физиотерапевт, който може да помогне да се разкъса фиброзата. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре.

  • Масаж (на лицето, шията, дълбоките лимфни съдове, торса, интраорално).
  • Компресивни превръзки и дрехи.
  • Лечебна гимнастика.
  • Козметични грижи за кожата.
  • Кинезиологични ленти (Kinesiotape).
  • Онкологична рехабилитация.
  • Диуретиците, хирургичното отстраняване на засегнатите тъкани, липосукцията, компресивните помпи и поставянето на главата на висока възглавница са неефективни.

Нарушена сетивност след операция

По време на операцията обикновено се премахват шийните лимфни възли. При това се прерязват и някои сетивни нерви за долната част на лицето и шията. Вследствие на това части от кожата остават с нарушена сетивност. Понякога чувствителността в някои участъци може да се възстанови след месеци, а други участаци да останат изтръпнали завинаги.

Повечето пациенти привикват към това и успяват да се предпазват от наранявания на кожата от остри предмети, горещи и студени течности и храни. Използването на електрическа самобръсначка е решение на този проблем.

Кожата с намалена сетивност трябва да се предпазва от слънцето с лосион или да се покрива с дрехи. Измръзванията могат да се предотвратят с използването на шал.

Нарушена сетивност след операция

По време на операцията обикновено се премахват шийните лимфни възли. При това се прерязват и някои сетивни нерви за долната част на лицето и шията. Вследствие на това части от кожата остават с нарушена сетивност. Понякога чувствителността в някои участъци може да се възстанови след месеци, а други участаци да останат изтръпнали завинаги. Повечето пациенти привикват към това и успяват да се предпазват от наранявания на кожата от остри предмети, горещи и студени течности и храни.
Използването на електрическа самобръсначка е решение на този проблем. Кожата с намалена сетивност трябва да се предпазва от слънцето с лосион или да се покрива с дрехи. Измръзванията могат да се предотвратят с използването на шал. то, врата, лицето, челюстта. Това е следствие от манипулиране или прекъсване на мускули, нерви, лимфни или кръвоносни съдове по време на операцията или увреждането им по време на лъчелечението. В различна степен мускулната слабост, фиброзата и лимфедемът са трайни усложнения и нарушават подвижността на рамото и шията.

Тъй като лимфните съдове са близко разположени до нервите за лицето, шията и рамото, то последните често се увреждат по време на операцията. Най-важните нерви, които може понякога да бъдат прекъснати, са лицевият нерв и нервус акцесориус. В такъв скучай се засяга подвижността на лицето, шията, рамото. Ако нервът е бил само манипулиран (представен и мобилизиран), то тези усложнения са временни, но ако е прекъснат – са трайни. Понякога може да настъпи регенерация на нерва в рамките на шест седмици до няколко години.

След пълното прекъсване на нерва за мускулите на рамото (акцисориус) те остават парализирани и не могат да стабилизират ставата на лопатката (между скапулата, хумеруса и гръдния кош)

Тези стави са изложени на риск от по-нататъшно травмиране. Ако мускулите, стабилизиращи скапулата (средната глава на трапециуса и ромбоидните мускули), не функционират, е трудно да се поддържа изправена поза и рамото да е изпънато назад. Без адекватна ретракция на раменния пояс гленохумералната става (между скапулата и хумеруса) не може да повдигне ръката, за да се осъществи пълен обем движение от 180 градуса. Когато скапулата е увиснала напред, при повдигане на ръката хумеруса опира в акромиона и това блокира движението на ръката.

Поради липса на мускулна стабилизация на рамото може да настъпи частично разместване (гленохумерална сублуксация). Това води до нестабилност на рамото и ограничена подвижност. Ако въпреки това опитът да се направи пълен размах на движението продължава, може да настъпи по-нататъшно увреждане на ставата.

Нестабилността на ставата води до разтягане на невроваскуларния ствол и мускулите и се стига до миофасциален синдром (хронична тъпа болка ирадиираща от шията към ръката).

Постепенно се заема принудителна поза, при която човек е приведен напред. Това опъва и издължава мускулите и фасциите на гърба и скъсява мускулите на гърдите и шията. Тази поза с нарушен баланс увеличава напрежението върху горната част на гърба, шията и раменните стави

След травма, операция или лъчелечение в процеса на оздравяване се образува фибрин, който се превръща в цикатрикс. Процесът на формиране на цикатрициалната тъкан след операция продължава около година. Тъй като обаче радиацията трайно уврежда ДНК и нормалните клетъчни процеси, то образуването на цикатрициална тъкан продължава до края на живота.

Фибрин се отлага около и в кръвоносните съдове, кости, лигаменти, сухожилия и нерви в засегнатите области. В резултат на това настъпва синдром на пострадиационна фиброза. Това става седмици или месеци след облъчването. Интензивността на този процес зависи от зоната на облъчване, продължителността и дозата. Освен това роля играят и други фактори като възраст и придружаващи заболявания.

Физиотерапевтите и рехабилитаторите с опит в областта на невромускулната и мускукоскелетната патология, запознати със законите на възстановителните процеси, са хората, които могат да подобрят качеството за живот на онкоболните със синдром на радиационна фиброза.