Как се поставя диагноза на рака

Въведение

Този раздел дава лесно за разбиране обобщение на начините за поставяне на диагноза рак и на различните методи за лечение на рака. Една от главите дава ясно описание на текущите проучвания върху болестта рак.

Изложението съдържа съвсем кратки описания. Вие можете да пожелаете да научите повече за изследванията или лечението, което сега провеждате. Тогава възползвайте се от възможността да зададете по време на курса каквито въпроси искате или попитайте вашият лекар или сестрата. На всяка цена запишете въпросите си на последните страници на раздела/книжката и когато отидете на следващия курс на лечение или на посещение при лекаря вземете книжката със себе си. Запишете отговорите на вашите въпроси и друга важна информация, която получите.

Как се поставя диагноза на рака?

Първото подозрение за рак често възниква по време на преглед от лекар. Някои тумори могат да бъдат открити, когато лекарят опипва някои части от тялото.

Преобладаващият диагностичен метод е съчетания от различни прегледи на рентген и информацията, която получаваме от тестове, проведени върху клетки или тъкани, които се срязват, оцветяват и изследват под микроскоп.

Това, което искаме да открием чрез изследванията е големината на тумора, къде се намира в тялото и неговата връзка с другите органи. Чрез изучаване на клетъчни проби под микроскопа може да се установи какви видове клетки растат без контрол.

Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-голяма е вероятността за по-благоприятен резултат след лечението.

Клетъчни/тъканни проби

Клетъчни проби могат да бъдат взети по различни начини. Можем да вземем малко късче тъкан с лека хирургична операция (биопсия) или с помощта на игла (иглена биопсия). Клетки също могат да бъдат събрани, например, от храчка или от секрета на влагалището.

След това клетъчните проби се изследват под микроскоп. Така може да бъде определена степента на зрялост на клетките и да се направи преценка на това как се развива рака и какво е възможното лечение.

Рентген

По време на рентгеновото изследване различни органи на тялото се фотографират. Някои органи не могат да пропуснат рентгеновите лъчи т. е. те не пропускат много рентгенови лъчи да преминат през тях. Когато се фотографират те се виждат като по-светли зони на снимката. Туморите обикновено по-слабо пропускат рентгеновите лъчи и поради това изглеждат като по-светли полета върху рентгеновия филм.

Рентгеновите лъчи са много подходящи за изследване на белите дробове тъй като тъканта е рехава и снимката не се повлиява от околните тъкани. Възможно е да се видят даже много малки тумори.

Контрастно рентгеново изследване

При контрастното изследване вкарването в тялото на течност, която по-слабо пропуска рентгеновите лъчи позволява добре да се видят органи или части от тях, които слабо се виждат при нормално изследване. За изследване на червата течността може да бъде назначена под формата на клизма. Когато трябва да се изследва горната част на стомашночревния тракт, пациентът може да погълне контрастното вещество. Течността също може да се вкара и в кръвта. При рентгеновото изследване може да се види как, в случай, че има тумор, той ярко се откроява от контраста.

Компютърна томография

Компютърната томография (КТ) или скенера стана възможна в резултат на един значителен технически напредък. Апаратът, който се върти около пациента съдържа рентгенова тръба и фотоклетка. Снимка се прави на всеки един градус на завъртане т. е. 360 пъти. Информацията се съхранява в компютър. С помощта на компютърния томограф се създава анатомична картина на тази част на тялото, в която е тумора. По този начин може да се определи разположението и размера на тумора.

Изследването не причинява болка, независимо че апарата е голям и заплашителен. Повърхността, на която ляга пациентът може да бъде неудобна и тясна. Изследването може да отнеме до един час. Преди изследването на пациента се дава контрастно вещество така, че който и да е кух орган, например някой от органите на стомашночревния тракт, се изпълва с контраст. По такъв начин по-лесно става откриването на тумора.

Ядреномагнитен резонас

ЯМР При ЯМР се използва същата техника, както при КТ, но вместо рентгенови лъчи тук се използва магнитно поле.

Сцинтиграфия – изотопен тест

При сцинтиграфията ние използваме нормалната способност на тялото да поглъща различни вещества, с помощта на които можем да видим различни промени в тъканите. Така, например, химичният елемент йод се натрупва в щитовидната жлеза. Ако йодът бъде променен в радиоактивен изотоп, след натрупването му в щитовидната жлеза, лъчите които той излъчва могат да бъдат регистрирани и измерени. Малко и безвредно количество от радиоактивния изотоп се инжектира в кръвта. Тогава туморът се вижда като петно на фотографията на щитовидната жлеза. Химичният елемент технеций се използва, например, при сцинтиграфията на скелета.

Ултразвук (ехографско изследване, ехография)

Ултразвуковото изследване е метод, който се основава на същия принцип, както и измерването с ехолот. Различните органи или тумор в даден орган отразяват звука в различна степен. При изследването един инструмент (доплер) се движи напред и назад върху кожата над органа, който се изследва. Отразените звукови вълни се залавят от апарата и могат да бъдат изучавани върху малък телевизионен екран.

Ендоскопско изследване (ендоскопия)

За ендоскопия се използва “влакнеста оптика или тръба, снабдена с увеличителни стъкла. Тръбата може, например, да бъде въведена в стомаха (гастроскопия), в бронхите (бронхоскопия) или в правото черво (ректум) (ректоскопия) и тогава тъканите могат да бъдат изследва- ни директно. Ако е необходимо може да се поставят локални обезболяващи средства. При влакнестата оптика картината не се нарушава от извиването на тръбата. По време на изследването могат да бъдат взети тъканни проби с помощта на пинцета.

Кръвни тестове

Кръвните изследвания дават представа за състава на кръвта. С тях се изследват:

Нивото на хемоглобина (Hb), за да се определи дали пациентът има анемия. Анемията може да се причини от голям брой състояния, включително рак, но също и от самото лечение на рака.
Белите кръвни клетки също се включват в кръвния статус. Ако открием голям брой бели кръвни клетки в кръвта това може, например, да бъде причинено от инфекция някъде в тялото, но също и от рак. Тогава, ако се подозира наличие на рак, може да е необходимо изследване на костния мозък. Ниското ниво на белите кръвни клетки може да бъде резултат и от приложеното срещу рака лечение.
Броя на тромбоцитите (кръвните тромбоцити) може да бъде нисък отчасти поради рак, отчасти поради лечението на рака.
Понастоящем се правят проучвания с цел откриване на различните форми на рак с помощта на кръвни тестове. На своята външна повърхност клетката има структури, които са характерни за определена зрялост на клетката. Незрелите нормални клетки имат малко подобни структури на повърхността си, а раковите клетки имат много. Когато раковите клетки се разрушат тези структури (туморни маркери) попадат в кръвта, където се откриват.

Изследване на костен мозък

Пробите от костен мозък се взимат под локална анестезия чрез вкарване на игла в гръдната кост (стернален пунктат) или в илиачната кост (трепанобиопсия). Взема се малко количество костен мозък за изследване с микроскоп. С помощта на различни оцветяващи техники лекарят може да различи различните клетки в костния мозък и да открие болестни промени.