Как се лекува меланом?

Меланомът може да бъде отстранен хирургично, като се премахва туморът заедно с част от здравата кожа около него. В определени случаи (когато заболяването е в ранен стадий) това може да е единственото необходимо лечение. Когато меланомът се е разпространил извън кожата към съседни или далечни лимфни възли и/или други органи, е необходимо допълнително лекарствено лечение. Лъчелечението има ограничена роля в терапевтичния план и се обсъжда като метод за обезболяващо повлияване на симптоматични метастатични огнища.

Три са основните клонове в системното лекарствено лечение на меланом – интерферон алфа, таргетна и имуноонкологична терапия. Как ще бъдат комбинирани лекарствата и в каква последователност ще бъдат приложени зависи от генетичните и молекулярните характеристики на меланома, съобразени със състоянието и придружаващите заболявания на пациента.

Стъпки при лечение на меланом

• Хирургичното отстраняване на съмнителната за меланом лезия е основната част от лечението и трябва да се направи максимално бързо след направения преглед. Ранното хирургично изрязване на бенката може да се окаже животоспасяващо.
• Ако не се открият метастази, не се налага по-нататъшно третиране, но пациентите подлежат на периодични прегледи за евентуален рецидив.
• Ако се открият метастази, по-нататъшното поведение включва: химиотерапия, имунотерапия, лъчетерапия, хирургия и задължително диспансеризиране.

Химеотерапия

• Неоадювантна химиотерапия – лекарствено лечение, предхождащо операция или лъчелечение. Най-често целта е да се постигне намаляване на туморния обем и по този начин послед- ващото оперативно или лъчево лечение да бъде технически изпълнимо и успешно.
• Адювантна (профилактична) химиотерапия – лечение, което се извършва в определени стадии при някои видове тумори, за да се унищожат останалите след операцията единични клетки в организма, които след време могат да започнат активно да се делят и да доведат до развитието на метастази или рецидиви – повторно развитие на тумора на първоначалното му място.
• Химиотерапията се прилага най-често при рак на млечната жлеза, рак на дебелото и на правото черво, рак на яйчниците и понякога рак на стомаха, белия дроб, пикочния ме- хур и др. Често при адювантното лечение към класическата химиотерапия се добавя и модерна таргетна (прицелна) терапия. Адювантно може да се приложи и хормонална (ендокринна) терапия.
• Лечебна химиотерапия – има за цел забавяне и/или спира- не на туморния растеж за различен интервал от време и е на- сочена към такива болни, чието заболяване вече не подлежи на излекуване, но може да се контролира за дълъг интервал – понякога за много години.

Съвременното лекарствено лечение на злокачествените тумори включва както класически цитотоксични и цитостатични лекарства (химиотерапия), така и лекарства от така наречената таргетна (прицелна) терапия, които поразяват избирателно определени мишени в туморните клетки, представляващи генетични мутации, които се установяват с генетични изследвания.

Понякога прицелната терапия се прилага самостоятелно, а в други случаи заедно с класическа химиотерапия.Неразделна част от лекарственото лечение е съвременната хормонална (ендокринна) терапия, която има изключително значение при рак на млечната жлеза и рак на простатата. При тях в определени случаи ендокринната терапия може да бъде предшествана и от класическа химиотерапия. При някои видове рак се използват и лекарства, които имат имунологично действие (ваксини и др.).

Хормоналната терапия или унищожава туморните клетки, или забавя/спира тяхното делене в първичния тумор и/или неговите разсейки (метастази).

Колко време продължава химиотерапията

Схемата на лечение, броят на курсовете и начинът им на приложение са индивидуални при всеки пациент и се определят от Онкологична комисия. Съществуват много различни видове химиотерапевтични лекарства, които се използват в днешно време. Някои от тях функционират по-добре самостоятелно, други – в комбинация. Лекарят може да Ви предпише комбинация от химиотерапевтични лекарства – т.нар. химиотерапевтична схема. Съществува малък брой химиотерапевтици, които могат да се вземат като таблетки през устата или да бъдат инжектирани мускулно или подкожно в мастната тъкан, но голямата част от тях се прилагат венозно през система.